Децата (и възрастните!) се подчиняват на елементарни правила когато става въпрос за поведение и отношение. При всички правилото е едно и също - човек се държи добре когато се чувства добре. Важи за всички възрасти, особено при хора с нисък контрол над емоциите и висока чувствителност. Ще обсъдим децата, но имайте в предвид, че повечето възрастни почти по нищо не се различават и като кажа "децата", в повечето случаи ще имам предвид и възрастните. Замислете се над това :-)
Децата се подчиняват на 4 основни "погрешни" цели, обикновено след като сте се отнесли с неуважение към тях (като тук включваме и разглезването - да разглезите детето е голямо неуважение към него). На тях се базира цялото им "непослушание", което никой родител не си помръдва пръста да разбере, а вместо това налага най-често безсмислени и неефективни наказания, които засилват негодуванието у детето. Можем да сравним децата (и наказването им) с подпалвач, който унищожава градове, и вместо да хванете подпалвача, вие тичате след него и гасите пожарите. Досещате се, че подпалвачът не е детето, а причината за "лошото"поведение (и пожарите), нали? Непослушанието е код, който децата използват, за да ни разкрият чувствата и мислите си.
4-те "погрешни" цели са прекомерно внимание, стремеж за налагане, отмъщение и симулирана неспособност.
Как да разпознаете "погрешната" цел, поставена от детето, и да реагирате подходящо?

1. ПРЕКОМЕРНО ВНИМАНИЕ
Целта на детето е: Да е център на внимание и да получи специално отношение, всички да се въртят около него и да го глезят
Възрастният се чувства: Раздразнен, нервиран, притеснен, виновен, ядосан
Обикновено реагира така: Напомня, уговаря детето, върши неща, с които детето би могло да се справи само
Ответната реакция на детето: Временно преустановява поведението си, но после го възстановява или приема друго неуместно поведение
Идеята, мотивираща поведението е: Аз се чувствам част от колектива, само когато привлека вниманието на другите и те ми оказват специално отношение. Другите ме оценяват само ако съм център на внимание и ги принудя да се занимават с мен
Кодираното послание е: Забележете ме, приобщете ме, позволете ми да се чувствам полезен
Възрастният следва да реагира по следния начин: "Обичам те", "Интересувам се от теб и след малко ще ти отделя време"; Накарайте детето да изпълни задача (с която спечелва вниманието ви); Не го глезете; Планирайте моменти, в които да се занимавате само с него; Използвайте невербална комуникация; Успокойте го с прегръдка; Приложете активно изслушване; Развийте умението му да се забавлява само
Примери за погрешна цел "Прекомерно внимание": На лекар сте с двете малки деца, едното е болно и вие се грижите за него и му обръщате много внимание. Другото дете забелязва това и ревнува; Учителка сте в детската градина и едно от децата идва през 5 минути с развързани обувки; Забелязвате, че едно дете (може да не е вашето) постоянно иска да се занимавате с него и да си играете заедно.

Детето, което търси прекомерно внимание, вярва, че единственият начин да се чувства значимо е да принуди околните да се занимават с него. То приема с готовност укорите и забележките, защото за него те са израз на внимание. То иска да бъде забелязано. Ако обръщате на децата прекалено много внимание, има риск да допринесете за проблема. Децата, търсещи прекомерно внимание, обикновено не са лишени от внимание по принцип.

2. СТРЕМЕЖ ЗА НАЛАГАНЕ
Целта на детето е: Да контролира ситуацията, да бъде "шефът"
Възрастният се чувства: Ядосан, провокиран, заплашен, победен
Обикновено реагира така: Противопоставя се; отстъпва; изпитва желание да доказва правотата си; мисли "Няма да ти се размине!"
Ответната реакция на детето: Усилва лошото поведение, държи се предизвикателно, смята, че е спечелило когато извади родителя от душевно равновесие
Идеята, мотивираща поведението е: Аз принадлежа само когато имам власт и контролирам ситуацията, когато докажа, че никой не може да ме командва - "Не можете да ме накарате да направя каквото и да било"
Кодираното послание е: "Позволете ми да помагам. Дайте ми възможност за избор"
Възрастният следва да реагира по следния начин: Помолете детето да ви помогне, за да пренасочите енергията му в позитивен план (превърнете стремежа за налагане в желание за съдействие); Дайте му възможност за избор; Не се противопоставяйте и не се предавайте; Проявете любезност и твърдост; Не говорете, а действайте; Проявявайте последователност; Включвайте детето във взимането на решения
Примери за погрешна цел "Стремеж за налагане": Карате детето да ляга/яде/отиде на гърнето, а то се противопоставя и ви прави напук; Лишавате детето от някоя играчка и то ви прави някой мръсен номер (например чупи клавиатурата на компутъра ви или скрива чантата ви някъде); Карате детето да направи каквото и да е без да го питате и то нарочно не ви се подчинява.

Важен момент в сремежа за налагане е, че и двамата участници (забележете - нужни са двама) са твърдно решени да "победят". Проблемът с тези борби е, че победата на единия винаги е за сметка на другия. Ако детето ви изкрещи "Ти няма да ми казваш какво да правя!", можете спокойно да предположите, че погрешната му цел е надмощието.

3. ОТМЪЩЕНИЕ
Целта на детето е: Да си го върне; Око за две, зъб за чене
Възрастният се чувства: обиден; болка, разочарование, неверие, неприязън
Обикновено реагира така: отмъщава; мисли "Как може да се държиш така с мен?!", "Как можа да направиш това?!"
Ответната реакция на детето: Отмъщава, зачестява проявите на лошо поведение
Идеята, мотивираща поведението е: Не се чувствам част от колектива, затова ще накарам и другите да се чувстват зле като мен и да ги боли. Те не ме харесват или обичат.
Кодираното послание е: "Помогнете ми, чувствам се наранен и обиден. Проявете уважение към чувствата ми"
Възрастният следва да реагира по следния начин: Разберете чувството на обида, без самите вие да се чувствате обидени; Не наказвайте детето и не си отмъщавайте; Спечелете доверието му, приложете активно изслушване; Споделете чувствата си; Простете му; Покажете обичта си; Действайте без да говорите; Извинете се, ако сте допуснали грешка и сте се отнесли неуважително; помогнете му да поправи стореното
Примери за погрешна цел "Отмъщение": Наплясквате детето и то плаче половин час с цяло гърло (дори да не го боли физически отдавна) или ви казва "Мразя те!"; Скарвате се на детето, че е направило нещо, а то приема това за несправедливо, защото вчера друго детет е направило същото, а на него не са му се скарали. Детето прави нещо гадно, с което да нарани на свой ред родителя.

Когато детето е наранено, то не успява да се отърси от емоцията си, за да потърси разрешение на проблема. Ето защо е много важно първо да се справите с чувството на обида.

4. СИМУЛИРАНА НЕСПОСОБНОСТ
Целта на детето е: Да се откаже и да бъде оставено на мира
Възрастният се чувства: Отчаян, обезсърчен, безпомощен, неадекватен
Обикновено реагира така: Отказва се, върши всичко вместо детето, закриля го прекомерно, налага помощта си
Ответната реакция на детето: Усамотява се, става пасивно, не отбелязва напредък, не реагира, затваря се в себе си
Идеята, мотивираща поведението е: Аз не съм съвършен и ще убедя останалите да не очакват нищо от мен. аз съм безпомощен и неспособен. Няма смисъл да опитвам, защото няма да се справя добре и нищо няма да се получи.
Кодираното послание е: "Покажете ми как да върша нещата постепенно, помогнете ми малко по ми малко да постигна успех, радвайте се на напредъка ми"
Възрастният следва да реагира по следния начин: Разделяйте задачите на малки части; Не критикувайте; Окуражавайте усилията на детето; Поощрявайте опитите му за изява; Внушете му че вярвате в способностите му; Обърнете внимание на положителните му качества; Не го съжалявайте и не се отказвайте; Създайте предпоставки за успех; Учете го на умения, показвайте му, но не вършете нещата вместо него; Помогнете със съвет; Кажете му че човек се учи от грешките си
Примери за погрешна цел "Симулирана неспособност": Купувате на детето ново колело, а то не иска да го доближи, защото знае, че не може да кара; Детето се връща от детската градина с изцапани дрехи/обувки и вие се впускате да обяснявате колко немърливо е и как не умее да пази дрехите си чисти. Скоро забелязвате, че детето наистина не може да се опази чисто и дори нарочно се цапа; детето ходи на уроци по плуване, но не се отделя от края на басейна, защото е убедено, че не може да плува и нищо не може да го накара да опита.

От всички погрешни цели, тази най-често остава незабелязана. Обикновено децата, които се подчиняват на тази цел са поне 5-6 годишни. Твърде амбициозните и напористи родители най-често предизвикват погрешната цел в детето. Когато критикуваме детето за допуснатите грешки, то често остава с впечатление, че не го бива за нищо. Такива деца са повярвали в мита за съвършенство и са убедени, че щом не могат да направят нещо перфектно, е по-добре да не го правят изобщо.

Да отчетете погрешната цел на детето и да се справите с нея е първата и най-важна стъпка към ефективно справяне с непослушанието. Детето, което се чувства добре, се държи добре (стига да е било възпитавано добре досега). Това не означава, че ще пренебрегнете поведението - по-късно ще се върнете на поведението и ще обсъдите с детето какво може да направи, за да поправи грешката си. След като сте се справили с погрешната цел, детето с готовност ще ви съдейства, защото ще се е почувствало разбрано, обичано безусловно и приемано такова каквото е.