(Лекция, изнесена пред участници в проект "Учим заедно и успяваме")

Публикувано и в



Copyright © Георги Хаджийски

Живеем във време на твърде своеобразен информационен „бум”, който динамично моделира междуличностните взаимоотношения. Днес, в условията на глобализация и тясно свързаната с нея виртуализация, все повече се увеличава дистанцията между огромното море от представители на социални общности, които използват традиционните форми на междуличностно общуване, основаващи се върху изначалната пряка вербална и невербална комуникация и онези модерно мислещи граждани на света, които имат възможност да се възползват от достиженията на информационните технологии.

Едните все повече се затварят в своята социална среда, общувайки на максимално опростен от към езикови заемки майчин език, за другите не съществуват никакви бариери в общуването – нито като държавни граници, нито като езиково неразбиране, нито като разминаване в осмислянето на невербалните сигнали. За едните компютрите и мобилните телефони са чудеса на техниката, за другите – просто начин на живот. За едните – пътят към Другия започва с технологиите – за другите – в най-добрия случай, технологиите могат да бъдат само допълнение в общуването.

Понастоящем, дори и в условията на доминиране на  мултинационалните съюзи, в рамките на националните държави все повече се увеличават проблемите на различни етнически общности. И независимо дали се касае за изолация, свързана с отхвърлянето от другите – от мнозинството или за самоизолация, представителите на съответните малцинства се затварят в своята среда и ограничават контактите си с другите; често комуникират по между си на свой, понякога дори и измислен език; имат опозиционно отношение не само към общозадължителните държавни правила, целящи регулирането на междучовешките взаимоотношения, но и към предлаганите от съответната държава образователни и социални услуги. А тези психо-социални процеси оказват изключително негативно влияние дори и върху исторически създалите се традиции в сферата на междуличностното общуване в рамките на макрообществата.

Общуването - определение

Самото общуване е сложен процес, който би могъл да бъде разгледан в различни аспекти:

• От психологична гледна точка общуването е междуличностна комуникация, свързана с предлагане, възприемане  и разбиране на определени вербални и невербални сигнали, както и получаване на обратна връзка поне между две лица.
• От социална гледна точка общуването е целенасочена  информационна дейност, базирана върху езика и извънвербалното човешко поведение, която е насочена към постигането на определени личностни и общественополезни цели.
• От технологична гледна точка общуването е процес на създаване, пренос и получаване на определена информация.
• От лингвистична гледна точка общуването е разбиране на смисъла на думите.

Казано с други думи, общуването е процес на обмяна на информация,  който макар и осъществяван с различни средства е насочен към взаимно разбирателство между хората.

Видове общуване

Общуването може да бъде диференцирано по различни показатели:

• Според източника на информационен обмен: Вербално,  базирано върху словото и невербално. Може да бъде пряко междуличностно общуване – тип лице в лице и опосредствано, основано върху определени технологии. Би могло да бъде разграничено и като епистоларно или текстово и мултимедийно и пр.
• Според броя на участниците: Субект-обектно и групово.
• Според социалните роли на общуващите: Делово и приятелско, емоционално.
• Според преследваните цели с информационния обмен: Користно и за забавление.
• Според ползваните езици от общуващите страни: Моноезиково – когато се комуникира само на един език и полиезиково – когато общуващите имат различни езици. 

При цялото многообразие на дефинирани видове, целта на общуването е споделяне на информация. Върху реализирането на тази ясна цел обаче оказват влияние различни фактори.

Езикът

Безспорно езикът е най-важният измежду тези фактори, а неговата водеща роля в процеса на общуване е несъмнена. И макар, че има немалко примери на нежелание за постигане на взаимно разбиране дори и от прекрасно владеещи един и същи език личности, шансът за реализиране на тази цел от говорещите съответния език е значително по-голям отколкото при ползването на различни езици.  

Историческият опит на човечеството красноречиво учи, че езиците, на които са се разбирали и се разбират хората не са някаква даденост, а представляват непрекъсната динамика на словесно разграничаване и на словесно обединяване, на езикови експанзии и на изчезване на езици, които са били говорени дори и от милиони.

В условията на мултиетнически общества проблемът за овладяването на националния език от представителите на отделните етнически общности на едно приемливо ниво, необходимо за социалната комуникация, е безспорен приоритет.

Невербалната комуникация
       В невербалната комуникация биха могли да бъдат включени широка гама от сигнали, пренасящи информация между общуващите лица. Измежду тях заслужава да бъдат споменати:

• Мисловните предразсъдъци по отношение на възпиемането на другия като различен и труден за разбиране.
• Акцентуването върху различието от страна на носители на специфична групова идентичност, съзнателно или безсъзнателно изолираща съответните представители и ограничаваща достъпа на другите до тяхната общност.
  
• Различията в езика на тялото - жестове за обозначаване на информация, (типичен пример е жестът с глава за указване на съгласие с "да" или "не", специфичен за българите и друг за другите); скорост на движение на различните части на тялото в процеса на общуване, различна за различните народи; миризма на тялото - също твърде специфична и пр.
• Етнокултурни мисловно-поведенчески традиции, възприемани по различен начин от носителите на разлчни култури  .