Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2009 14:53 - Тръшкането и гневните изблици при малките деца - как да се справим максимално ефективно с любезност, твърдост и последователност
Автор: reason Категория: Технологии   
Прочетен: 156487 Коментари: 24 Гласове:
14

Последна промяна: 12.02.2013 10:58


Всеки родител е запознат до болка с темата на статията, а именно тръшкането, гневните изблици, яда и други по принцип нетолерирани детски прояви. През последните години се обръща особено внимание на детската психология, дотолкова, че се забравя за детското възпитание. Много родители, възпитавани добре като малки, не знаят какво да правят с едно почервеняло от яд, крещящо, плачещо и удрящо каквото му попадне (включително родителите си) дете. Картинката е позната - отказвате му бонбони, отказвате му достъп до нещо опасно, или пък е време да си тръгвате от парка. Независимо какви са ви намеренията, детето има огромното желание да прави каквото си иска и изобщо не се интересува от "благото на обществото" (както сигурно си мислите, като му казвате "Моля те, не удряй сестричката си, ще я заболи" или "Моля те, не чупи това/онова, на другия човек ще му е тъжно"...). Много родители се заблуждават, че дете на 2 години се впечатлява когато нарани някого или унищожи нещо. Много родители си мислят, че като кажат нещо (без да подплатят думите си със съответните действия), детето го има в предвид и се старае да направи каквото искат родителите. Много родители вярват, че детето им е толкова добричко, че няма нужда от възпитание. И накрая, много родители "знаят", че детето е толкова нещастно, когато те му отказват нещо желано, че ще му осакатят психиката, ако не му дадат каквото иска (или ще бъде най-нещастния човек на света до края на живота си, защото е имало половинминутен пристъп на ярост).
Всички тези заблуди доведоха до следната нещастна картинка: Детето крещи и плаче за нещо, до което е най-разумно да няма достъп (или което желае, но не трябва да получава заради възпитателни цели), родителят пребледнява от притеснение ("О, Боже, дали детето ще спре да плаче, дали ще се успокои, дали няма това да му се отрази..."), започва да го успокоява, да му говори мило, нежно, през това време детето го удря където намери или се тръшка на пода и накрая родителят казва "Добре, ето ти това, което искаш, само, моля те, не плачи" и дава на детето това, за което то е пищяло няколко минути. Разбира се, че детето спира да плаче, а родителят се успокоява. Да му кажем на родителя едно Браво! Защо? Защото следващия път когато той реши, че детето не може да получава всичко, което поиска, малкото ще крещи двойно или тройно повече, защото то вече знае урока - ако ревеш и крещиш достатъчно дълго, получаваш каквото искаш.

Ето най-разпространените погрешни реакции на детските гневни изблици:
1. Говорите му успокоително, да му мине. Грешка! Изобщо няма да му мине от спокойния ви глас. Със същия успех можете да си мълчите - няма да е нито по-нещастно, нито ще допринесете по-малко за приключване на крясъците му, а дори има вероятност да сте по-ефективни докато не говорите. Когато му говорите успокоително, детето разбира, че според вас то е в правото си да реве и крещи, и усеща, че ви е страх да реагирате по-твърдо. Това го кара да плаче по-дълго, понеже то вижда шанс да ви накара да направите каквото иска.
2. Опитвате се да го убедите, че не трябва да крещи, че не е в правото си, че това, което иска е забранено, защото...Грешка! Детето въобще не го интересува защо е забранено нещо или какви са плановете на родителите му за прекарване на деня. То иска да получи веднага желаното (предмет или случка) и въобще не му пука какво мислите вие. Отново, ще допринесете повече ако мълчите. Обяснение трябва да се даде, но не по време на тръшкането, а едва когато детето се е успокоило напълно и е видяло, че тръшкането не дава резултата, който то желае. Най-добре е по-късно през деня да се обясни отказът.
3. Опитвате се да залъжете детето като забранявайки му нещо, му предлагате друго на негово място (играчка например). Грешка! Детето трябва да разбере, че тръшкането не е приемлив вариант на реакция, и да му дадете играчка (само и само да се успокои) е равносилно на награда, за това, че се е тръшкало досега. А то не е глупаво и знае, че му давате не каквото иска, затова често не приема поднесения подарък. А вие, горките, го поднасяте едва ли не като извинение, че сте разстроили детенцето. Не го залъгвайте с нищо друго. Вниманието му трябва да остане върху първоначално желаното нещо. По този начин, комбинирайки съсредоточеността му върху исканото нещо с липсата на резултат от тръшкането му ще го научите, че тръшкането няма да води до желаните резултати.
4. Детето се тръшка известно време (5 секунди или 20 минути) и накрая му давате каквото иска. Грешка! Най-голямата ви грешка! По-лоша трудно ще допуснете в подобна стуация. Да, вие си мислите "Детето толкова крещя, плака, толкова е нещастно...горкото! Аз съм ужасен родител, че така го карам да страда, а то само искаше (и следва някаква глупост, за която "едва ли" си е заслужавало да го карате да плаче)". И за да се покажете добри, давате на детето това, за което е плакало. Какво разбира детето от това? Разбира, че ако плаче достатъчно дълго, ще получи каквото иска, независимо какво иска. Тук вече родителите стават лоши, а не когато му забраняват нещо. Работата на родителя е да определя правилата, да поставя необходимите ограничения и да решава какво ще се случва. Не е нормално да "играете" по правилата на детето, нормално е то да "играе" по вашите. Не е нормално да го свиквате, че ако крещи и плаче, ще получава каквото иска в живота. Не трябва и да си подкопавате авторитета като му позволявате да прави каквото си иска. Ако вас не слуша, кой може да го контролира? Не е нормално да се мислите за лоши родители, само защото възпитавате детето си и се стараете да направите разумна личност от него. Много родители правят най-голямата грешка при възпитанието именно с позволяването на абсурдни неща, само и само да не плаче детето. Не може да се съгласявате с всичките му желания, особено след като сте наясно, че на 2-3 годишна възраст желанията на детето се сменят с вдишванията му. Сега "не обича" картофи, защото знае, че искате да ги изяде, но след 5 минути ги обича (както винаги)...Сега не обича мама/тати, защото са го ядосали, но след 5 минути ги обича, разбира се...Сега не иска да се облече, защото трябва да се облече, но не е седяло да замисля плана "Няма да се облека на сутринта" цяла нощ (нещо, което родителите трудно разбират)...Сега не желае нещо, но след 2 секунди му е все тая, че това нещо се е случило. Ето защо детето не трябва да командва вкъщи и родителите не са създадени, за да го слушат и да му се връзват на капризите. Да, малкото дете трябва да получава възможност за избор (този панталон или другия...баничка или сандвич), но първо трябва да му предложите да изпробва всяка от двете възможности, за да знае то между какво избира. Питате го "Сок от портокал или от киви искаш?", а никога не сте му давали да пробва сок от киви - не се прави така (последвалата случка - то ще каже киви, а вие можете да му дадете каквото искате, дори водичка със захар, и то изобщо няма да разбере, че не е пило сок от киви).
И така, въпросът, който всички родители си задават:

Как да реагираме на тръшкането?
Детето играе с важна домакинска вещ (например ваза) и очевидно ще я счупи. Вие нямате избор, освен да вземете вазата. Взимате я и следва едно страхотно изпълнение. Детето се тръшва, крещи, плаче. Адекватната ви реакция следва да е пълно игнориране (ако сте у дома). Детето ще поплаче няколко минути, но ако няма ефект от плача му, то ще спре да плаче (стига да не знае от предишен път, че може да очаква ефект - тогава ще продължи да плаче по-дълго, а вие следва да го игнорирате по-дълго време, ако все пак сте решили, че ще го учите да не се тръшка). Това става много лесно - напускате стаята, пускате телевизора, взимате книга и се правите, че четете, сядате пред компютъра, отивате да изперете, да измиете и т.н. - намирате си занимавка, несвързана с обръщане на внимание на детето. Ще се изненадате как след първите 3-4 пъти тръшкането му ще продължава не повече от 10 секунди.
Друг вариант (ако в момента на тръшкането си играете с детето) е да вземете въпросната вещ (ваза, играчка или каквото и да е), да я вдигнете на рафта и да останете при детето, което се съдира от рев, без да обръщате внимание, че плаче. Просто трябва да продължите да правите това, което с детето сте правили досега. Без да обяснявате, без да го успокоявате, без да му "помагате" в пристъпа. Малките деца нямат навика да плачат повече от минута, за да получат нещо, като вместо това могат да си играят и да откриват света (те много се интересуват от това). Времето за плачене се отнася за деца, на които преди не е било давано желаното нещо след грандиозно тръшкане - след такива случаи можете да очаквате дълги тръшкания - нали номерът е минал някога, значи може да мине пак. След като тръшкането премине и детето е спокойно, му обяснете защо не сте изпълнили желанието му - така ще започнете да го учите да разсъждава, да усеща причинно-следствените връзки и след време дори да стига само до изводите.

Никога не позволявайте на детето да ви удря. Ще съжалявате след няколко години. По-добре е, ако ви удари, вие да го ударите (така че да разбере, че като го ударят го боли), отколкото да не реагирате или да се правите на разстроени, с което да научите детето, че може да ви удря когато му скимне. След удара просто оставете детето в кошарата или някъде на неинтересно място и напуснете сцената.

Детето не иска да спи в кошарата си, а вие имате правило, че всеки спи в своето легло? Значи детето ще легне да спи в леглото си и отстъпването от принципа, само за да не плаче, е голяма грешка. Сложете го в леглото му, затворете вратата и след няколко минути ще му е минало, а и ще заспи. Ако тръгне да ви търси, обяснете му, че не искате ревящи/тръшкащи се/непослушни деца около вас. Кажете му, че като се успокои, може да дойде да ви пожелае "Лека нощ" и да отиде да спи в стаята си/ леглото си. Така другия път ще спре да се тръшка след много по-кратко време, докато накрая разбере, че с тръшкане не постига нищо интересно. Ето тогава вие ще сте постигнали много, а и ще сте поставили основите на авторитета, с който след време ще спрете 15-годишното си дете да излиза по нощите със съмнителни компании (защото можете да го наказвате ненормално брутално, но пак да не го спрете да излезе, докато можете без наказания, а само с думата си да приключите опасните дейности).

Какво да правите, ако сте навън и детето хване чужда играчка и опита да я счупи (или се тръшне за нещо друго, все едно какво)? Взимате въпросната играчка и я слагате на недостъпно за детето място или просто не я давате на детето. То ще дойде при вас, плачещо, крещящо и т.н. Оставете го да си крещи. Ако смущавате хората, хванете детето за ръката (здраво, защото то ЩЕ се извие, за да освободи ръката си) и тръгнете нанякъде другаде. Ако по пътя детето се отпуска и не желае да ходи (омекването на краката е добре познато на всички родители), изправете го и пак тръгнете (без да говорите, без да обяснявате, просто си мълчите). Ако пак не стане, имате 2 варианта: оставяте детето да си седи (или лежи) на земята и сядате някъде на пейка или наблизо, без да се занимавате с него, или го вдигате на ръце и го носите където трябва да отидете (това се отнася и за случаите, в които детето се тръшка, защото трябва да си тръгвате от парка). Логиката в главата на детето не е толкова сложна: ако направя това, ще се случи онова. Затова, не го учете, че като се разкрещи и разплаче, ще получи каквото иска. Научете го, че вие решавате какво е добре за него докато не се научи (чрез обясненията ви) да разбира само опасностите и да може да контролира поведението си спрямо ситуацията. Детето контролира нещата когато знае какво да прави в съответната ситуация, ето защо се тръшка когато знае, че ще му дадете каквото иска, ако плаче. Ето защо след като му кажете "Не взимай играчката на другото дете", трябва да отидете при него и да върнете играчката вместо своето дете (защото първия път то ще се направи, че не е чуло). Не го учете, че може да не ви чува. Не позволявайте да се стигне до синдрома "Говори си, не ми пречиш". Като кажете на детето да свърши нещо (и то "не ви чуе"), следва да отидете при него и да го накарате да направи каквото трябва. Ако го направи, добре. Ако не го направи, намесвате се вие (или взимате съответната играчка и не му я давате до края на деня, или го хващате преди да удари друго дете, или го извеждате от магазина с мисълта, че след няколко тръшкания няма да ви се случва повече този проблем с пазаруването, или като принцип - лишавате го от това, за което се е тръшнало или за което не ви е послушало). Така учите детето на правила и принципи (то знае, че не трябва да удря, но ако вие му позволите да удари, защо да не го направи? То знае, че не трябва да взима играчки от ръцете на другите деца, но ако вие му позволите, защо да не го прави?), както и че правилата и принципите важат наистина, а не си ги мърморите под носа, с надеждата да ви послуша някой. Ако детето хвърли нещо и вие му кажете да не хвърля, то вероятно ще повтори действието без дори да ви погледне. А вие си говорете, че не трябвало така, може и да ви чуват други родители. Идеята е, като кажете, че така не трябва, да направите всичко възможно случката да не се повтори, а това включва логичните последствия от поведението на детето ви. Като удря другите, няма да играе, а ще седи до вас докато не решите вие (а вие решавате НЕ под влияние на страха си от тръшканията на малкото). Като взима чужди играчки от ръцете на децата (или забранени предмети), ще го лишавате от тях. Като "не ви чува", ще ви "усети", и по-точно като не слуша какво му говорите, ще се намесите и ще му покажете, че няма да мине номерът му.

Възпитанието на децата изисква не само добро отношение, уважение и възможност за избор, а и логични последствия, решения, здрав разум и твърдост. Любезност и твърдост едновременно - това е ключовата идея. Детето ще разбере много бързо как стоят нещата, и ще научи правилата, заедно с идеята, че тръшкането доникъде няма да доведе, стига да проявите любезност, твърдост и последователност.



Гласувай:
14



1. анонимен - психологията се завъща ~~~I~~~
09.09.2009 15:58
психологията се завъща ~~~I~~~
цитирай
2. victoriavselena - дресировка
09.09.2009 19:52
Точно така, както един родител "дресира" детето си така, че да му бъде удобно с него - часове на хранене, преобличане, начин на говорене и т.н., така и детето ни дресира нас - пробва гарници. Ако опита нещо (плачене, тръскане, разболяване и т.н.) и вижда, че това действа и то получава нужното внимание или вещ, тогава то продължава по същия метод до края н аживота си. Защо да сменя нещо, което работи добре. Но ако вие го изненадате и постъпите по нов и неочакван от него начин, това ще го обърка в първия момент и тогава вие вече сте спечелили преднина.
Но е хубаво да се помни - децата не държат да получат вещ, те се нуждаят от нашето внимание, вещта, белята, тръшкането, плаченето, ревенето, блъскането СА САМО МЕТОДИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ВНИМАНИЕ. И ако децата ни полечават от нас внимание в достатъчно количество по най-доброволен от нас начин, то тогава няма да се стига и до тези ситуации. Аз съм писала за Изкуството да се караме. То важи както и за съпрузи, така и за родители -деца от всякакви възрасти. Чудесна тема, благодаря, че е повдигна.
цитирай
3. reason - Да, вниманието е важно. Но често ...
09.09.2009 20:11
Да, вниманието е важно. Но често децата наистина искат само определената вещ, просто защото развитието им подсказва да изследват света. Това не означава, че трябва да им позволим да бръкнат в тока, само и само да не се тръшкат :-)
цитирай
4. victoriavselena - това е детското любопитство
09.09.2009 21:07
техния начин да опознават света. Разбира се, че не. Но не е само това, което е опасно за живота им и където нямаме колебание дали да им позволим или не, после идва покупката на балон, играчка, колело, мотициклет, апартамент и т.н. Как да им откажем и тогава, само и само да не плачат, да не се тръшкат, да не спрат да ни обичат?
И въпросът не е какво точно ще им кажем, а кои сме ние когато им го казваме. Ако сме ясни, точни, конкретни и категорични, решителни, еднозначни, тогава ще им предадем посланието НЕ МОЖЕ точно така - категорично, еднозначно, решително, без място за колебание. И фокусът е направен - няма плач, манипулации, тръшкане и т.н. Посланието е предадено и прието.
цитирай
5. reason - victoriavselena
10.09.2009 09:35
Именно, а колко родители си видяла да са твърди, решителни и категорични? По моите наблюдения, една огромна част просто се предават с думите "добре, добре, ето ти играчката, само спри да плачеш". Ето това не е възпитание, а чист урок по манипулация за малките.
цитирай
6. victoriavselena - това ни учи да отстъпваме
10.09.2009 10:24
ето ти това, само "мир да има", но това е временен мир, който ни струва скъпо.Това е временно разрешение на въпроса. А за това какво мисля точно за тези хвърлящи се на земята и искащи деца, съм писала в Жената днес
цитирай
7. ivesa - Детето се тръшка,защото иска да се наложи,
16.09.2009 18:54
да бъде на неговото.Прави го защото усеща някаква мекушавост и колебливост у възрастния.Поздрави за интересния постинг!:))))
цитирай
8. reason - ivesa
16.09.2009 20:06
Именно :-) Мекушавост и колебливост са нещата, които детето улавя моментално и се възползва докъдето му бъде позволено. Ето защо ние, като възрастни (родители) трябва да проявим твърдост, независимо дали става въпрос за играчка или за спасяване живота на детето.
цитирай
9. ivesa - reason,
17.09.2009 19:59
така е,трябва да сме много внимателни в позволяването.Поздрави!:)))
цитирай
10. darla - Много полезна статия
09.04.2010 13:36
Тази статия моят съпруг ще я аплодира на 100%, дори ще ме накара да си я принтирам и препрочитам.:-)))
Винаги се е опитвал да ми каже точно това, обаче ето при мене проби сега, когато ми го казва някой друг. Та, да ви разкажа един пресен пример.

На Великденската служба в църквата, 3-годишният ми син реши, че трябва да го гушна докато стояхме прави, а той ми тежи и аз избягвах да го правя от известно време. Отказах на детето и му предложих да застане изправен на стола, а аз да го прегърна през кръста. Детето си искаше мама да го държи гушнат на ръце. Казах - не! Отново последва пазарлък, детето иска, аз отказвам. То започна да плаче, след няколко забележки да престане то започна да крещи. Спомнете си, ние сме в църква. Хората започнаха да се пообръщат, прави си бяха, откъде идва тази врява. Последва последната заплаха отправена към детето, че ще бъде изведено то баща му в колата. Не подейства. В момента, в който мъжът ми го взе, за да го изведе от църквата, то се вграбчи в мен и пищейки не ме пускаше. Баща му надделя и изведе пищящия си син от църквата пред погледа на половин църква проследявайки с поглед траекторията им. Останалата половина ме гледаше с поглед казващ ми, "Ах, какво дете с характер имате." :-))
Аз останах в църквата с другия ми син и обикновено таткото довежда успокоения тригодишен хлапак на 5-10 минута, но този път продължи дълго. Малкият хулиган 20 минути е пищял и удрял с крака по вратата в колата, протестирайки, че иска татко да го заведе при мама. Наложило се е таткото да преоблече мократа тениска на юнака и чак след това се е предал. На 25-та минута двамата се върнаха вътре, а детето не каза гък повече.
Мен ме болеше, че детето ми мина през тези емоции и дори едно вътрешно гласче се опита да ме упрекна, че не е трябвало така сурово да се отнесем към него. Истината е, че тригодишният кандидат-капитан разбра (надявам се), че татко и мама командват кораба. :-))
Трудна победа, но си струваше.
цитирай
11. reason - darla, поздравления за успеха! ...
09.04.2010 19:45
darla, поздравления за успеха! Това е част от възпитанието, през която всяко дете трябва да премине. Разбира се, не всички преминават, защото не всички родители намират за необходимо да полагат усилията, които каузата им коства. Но тези няколко момента на гневни изблици, в които се налага да реагирате адекватно, ще ви се отплатят в дългосрочен план с едно добре възпитано дете, с което общуването ще е удоволствие :-)
цитирай
12. krivoshapkova - По повод статията,
10.04.2010 15:12
изхождайки от мисълта ,че отношенията родител- дете са много сериозни, ще обърна внимание на следния аспект: много родители възприемат децата си като собственост, превръщат ги в залог на собственото си щастие или в изкупителна жертва за самотата си. Според мен това е проява на върховен егоизъм, примесен с липсата на емпатия , а понякога и с липса на възпитание. Пиша това , защото съвсем наскоро наблюдавах как децата ( макар и пораснали) се срамуват от постъпките и от личността на собствената си майка. Та си мисля - не е ли по-добре преди родителят да осъди гневните изблици на децата, да се вгледа първо в себе си и да потърси отговорите.
цитирай
13. reason - Разбира се, че е по-добре. Но про...
10.04.2010 16:16
Разбира се, че е по-добре. Но проблемът идва с факта, че родителят по начало има идеята, че е прав, че реагира правилно, действа правилно, дори отстрани да изглежда невъзпитан, вулгарен, упражняващ насилие човек, който третира като измет всички около себе си или пък е прост, дори не толкова в смисъла на невеж, колкото на човек с просташко отношение към живота. Възпитан да е такъв, родителят няма умствения капацитет да се оцени обективно (както и всички ние) и да си каже "Трябва да се променя". Такъв човек като се погледне какво представлява, просто няма да види. Затова резултат от вглеждането в себе си едва ли ще настъпи.
Именно затова идва следващата тактика. Хората, независимо дали са добре възпитани, разбрани, интелигентни, трябва да осъзнаят необходимостта да възпитават децата си. Всеки човек може да възприеме една идея, ако тя е поднесена по подходящ за неговия характер и умствен капацитет начин. Затова всички научно-популярни статии и филми са представени по достъпен за средностатистическия човек начин. Така е сигурно, че ако не всички, то поне голяма част от хората ще разберат смисъла на представеното.
цитирай
14. darla - darla, поздравления за успеха! ...
10.04.2010 22:31
reason написа:
darla, поздравления за успеха! Това е част от възпитанието, през която всяко дете трябва да премине. Разбира се, не всички преминават, защото не всички родители намират за необходимо да полагат усилията, които каузата им коства. Но тези няколко момента на гневни изблици, в които се налага да реагирате адекватно, ще ви се отплатят в дългосрочен план с едно добре възпитано дете, с което общуването ще е удоволствие :-)


Убедих се, че е така и се присъединих към този възпитателен подход. Мъжът ми ме е чакал да узрея. А, иначе малкият ни син продължава да ни държи будни, защото днес отново се опита с плач да постигне нещо. Нещо съвсем обикновено, но поискано в неподходящо време. Да вечеря само сок. Нямаше как да му угодим. Но, и плачът и настояването му не проработиха. Упорито дете. :-)
цитирай
15. reason - :-)
11.04.2010 09:54
Поздравления и за този успех! Не след дълго въпросните моменти ще станат доста по-редки :-) Относно възпитателния стил, има една чудесна книга, която ще бъде от полза и на двама ви - "Позитивно възпитание за деца в предучилищна възраст" на Джейн Нелсън. Това е линк към книгата - http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=3324&cat=51 . В нея се разглежда възпитанието на децата от 3 до 6-годишна възраст и е много полезна откъм примерни ситуации и подробно описани "подходящи" реакции. Въпреки, че някои от идеите са приложими по-скоро в САЩ, отколкото в България, основните принципи са запазени и веднъж като ги усвоите дори няма да се замисляте как точно да отговорите на проблемното поведение, ще ви идва интутивно :-)
цитирай
16. darla - Благодаря, reason за препратката ...
12.04.2010 07:53
Благодаря, reason за препратката към книгата. Когато бях в България и работех в едно учебно заведения тази книга я имаше в библиотеката. Разглеждала съм я, но не задълбочено, а сега пък виждам, че е изчерпана, но все пак ще поръчам да ми я потърсят.
Иначе към допълнението за ролята на родителите и проверка на тяхното поведение, съм съгласна, че ние родителите трябва да проверяваме често дали пък с нещо не допринасяме за тръшканията на децата. Въпреки, че имам самочувствието, че съм добър родител трябва да призная, че съм допускала грешки, правя и в момента, сигурно ще се случват и в бъдеще. Трудно е за малкото ми дете да ме вижда само вечер през седмицата, защото 12-14 часа съм извън дома, на работа. Понякога налагаме ограничения притиснати от обстоятелствата - ограничен бюджет, лишаване от нещо, защото болестта го изисква. Трудно е да се обясни на едно дете, защо трябва да спазва строг режим или защо дадена покупка се отлага. Един голям плюс е и двамата родители да са единодушни и единодействени в прилагането на възпитателните мерки. Иначе детето винаги ще чувства, че има някъде пролука и ще опитва да се възползва от колебанието на родителя.
цитирай
17. compassion - (Всеки човек), всяко дете е уникално
12.04.2010 14:06
и общоприетите методи не винаги са приложими. Не става дума само за чистото отношението родител - дете. Те не са на необитаем остров. Толкова много други фактори влияят. Във всеки случай и с всяко дете трябва да се подхожда конкретно (с внимание и разбиране и най-вече с любов). Родителите с повече от едно дете разбират за какво говоря. Децата са различни. Не да се правим, че не виждаме детето и неговите желания, не да го изоставяме, заключваме, пренебрегваме, а да се опитаме да го разберем и да му помогнем то самото да ПОЧУВСТВА, защото не винаги може да разбере на тази възраст.
Строгост съчетана не с любезност, а с обич и внимание. Това е малката разлика, която гарантира успех. Строго още от самото начало. Възпитанието на детето започва още от утробата......
цитирай
18. mglishev - Доста разумно написано,
14.12.2010 15:53
макар че на пръв поглед звучи малко сурово. Всъщност е просто реално. Знам го племенника си, инак самият аз още нямам хлапета. Но пък подаскалувах известно време и знам, че това с пробването на границите важи и до по-късна възраст. Истината е, че детето много лесно може да започне да се държи чудесно и взаимно да се радвате на компанията си, ако първия път му му покажеш кой точно е водещият в групата. Колко много приличаме на животните в природата :)
цитирай
19. pilcho - ...
12.04.2011 20:54
Много интересно. Деца не гледам, но точно по този начин си възпитавам папагала. Крещи, но не дълго - усеща се и започва с думи.
А майка ми твърди, че никога не съм ревала и даже не съм казвала като искам нещо. Питам я как го е постигнала, а тя ми казва "ти си беше такава".
цитирай
20. valsodar - Добра статия, посочваща необхо...
09.10.2011 11:52
Добра статия, посочваща необходимостта от принципност и последователност във възпитанието и изграждането на личностно поведение в подрастващите.
Проблемът не е в поведението на децата, а в неподготвеността на родителите им да са такива спрямо тях. Да предадеш добрият си опит и знания не е лека задача.
цитирай
21. анонимен - Vdignala ryce ot sobstevenoto si vyzpitanie na deteto ...
26.03.2012 00:47
Ok, vsichko koeto kazvate e taka i vsichki komentari otdolo,obache az sym napravila taka che tryshkaneto da prodylji edin chas(bez nikva spirka,no i bez pylnoto prilagane na tezi pravila)...interesuvame me fiziskoto mu systoqnie ami ako se zaushi ot toq zahlasnat rev ,ami ako poluchi gyrch .Istinata e che sym dopysnala tova da se sluchi ot egoizma si ,ne mi izdyrjat nervite na tova revane ,zvychi mnogo otchana ,no istinata e he sym po otchana ot kollkoto zvycha
цитирай
22. анонимен - Всяко дете разбира забраните
18.05.2012 23:16
victoriavselena написа:
Точно така, както един родител "дресира" детето си така, че да му бъде удобно с него -

Чудесна тема, благодаря, че е повдигна.


Възпитанието не е дресировка. Имаме нужда от възпитани хора, които поздравяват, които не цапат на обществени места, които отстъпват на възрастните и на дамите (ако са момчета), притичат се на помощ на по-слабите и т.н и т.н Това е нормално да искаме да постигнем и думата дресировка няма място тук. А колкото и да са малки децата, те разбират какво може и не може и в този смисъл подкрепям статията с две ръце. Всяко дете разбира забраните, и когато са разумни те ги възприемат достигайки подходящата възраст за това, но семето трябва да се посее, защото после е важно какво ще жънем като родители и като общество. Детето ще ни уважава само ако сме последователни и не му забраняваме или разрешаваме заради собствените си капризи (защото сме имали лош ден в службата например) а защото наистина имаме сериозни основания. Дали ги разбира в момента на забраната...? Може би не, но сеитбата е започнала!
цитирай
23. анонимен - А как да се научат другите участници в отглеждането на детето?
15.06.2012 14:12
Статията е страхотна! Винаги по " инстинкт" съм реагирала именно така- игнориране. Но когато детето е с баба си и дядо си, те практикуват съвсем друга " тактика" : Отвличане на вниманието. Огромна грешка е, но те не разбират и не зачитат моите правила! Как да науча тях, че поведението им спрямо детето е грешно?
И също така, когато детето играе с други 10-15 деца, и се стига пак до такива ситуации, почти никой родител не реагира адекватно. Тогава моето дете става аутсайдер! Как да го избегна?
цитирай
24. reason - до номер 23
19.06.2012 12:09
Отвличането на вниманието има своите плюсове и минуси. Може би най-големият минус е, че като отвлечеш вниманието на детето, то не разбира, че поведението му е неприемливо, но усеща желанието на възрастния да го успокои, и това го кара да се чувства господар на ситуацията. Това чувство води или до повече тръшкане ("Щом иска да ме успокои, да ми даде това, за което се тръшкам!"), или до успокоение, от което обаче детето не научава нищо. Следващия път то ще повтори сцената и ще очаква ефект, както и сега е очаквало, защото сега то не е разбрало, че не става по този начин, а просто вниманието му е било отвлечено и е забравило да продължи да се тръшка.
Можете да обясните това на баба му и дядо му, но едва ли ще ги убедите - бабите и дядовците обичат да глезят внучетата. По-скоро направете максималното за възпитанието на детето, докато то е с вас. Донякъде е полезно за детето да вижда различни възпитателни стилове и да знае, че при единия възрастен номерът минава, а при другия - не. След време в живота ще му е полезно да прави разлика между тези, на които може да наложи мнението или желанието си, и тези, пред които трябва да докаже и аргументира мнението или желанието си. Защото с вторият тип ще се среща по-често, и пред тях няма да е достатъчно да каже "защото така искам аз". При баба си и дядо си детето вижда, че номерът минава без много усилия - така то разбира, че това (постигането на целта) е възможно. След време ще започне да търси това "минаване на номера" при хора, пред които за да мине номерът, трябва да има солидна обосновка. Това ще го научи да мисли как да постигне целта си, вместо да се тръшка, че не успява или че не знае как.
А можете и да го научите как в повечето случаи номерът би минал. Обяснявайте му отказите/забраните и го подтиквайте да мисли какво трябва да направи, за да "може" (да получи позволение за нещо, което иска) следващия път.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reason
Категория: Технологии
Прочетен: 619112
Постинги: 39
Коментари: 336
Гласове: 8779
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031