Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2009 19:29 - Децата и информацията
Автор: reason Категория: Технологии   
Прочетен: 7247 Коментари: 5 Гласове:
7



В последно време обществото ни започна да обръща особено внимание на отглеждането и развитието на децата. Видяхме някои прекрасни идеи, целящи да намалят броя на изоставените бебета, да увеличат броя на кърмещите майки, на родителите, които обръщат внимание на децата си, прегръщат ги и си играят с тях (визираме една особено въздействаща реклама, която няма как да сте пропуснали). Видяхме и не толкова прекрасни идеи, не много подходящи законови норми и не особено интелигентни подходи, но, статистически, сред смислените промени трябва да има и негативи. Обществото продължава да се променя с пълна пара.
Една особено интересна и не особено блестяща идея, пряко свързана с развитието на детската психика, завладя хората и от нея тръгнаха едни луди изводи...
Става въпрос за информацията. Тезата на идеята гласи, че днес децата са дотолкова заляти с информация, че не могат да се справят, трябва да я ограничаваме и да им помагаме да я "смилат". Във времето на интернет и свободната информация за всичко, тезата звучи наистина правдоподобно. Какво всъщност се случва?
Децата от много малки разбират много неща. Виждат всичко, чуват много, "смилат" и разбират доста неща. От малки знаят да работят с компютър, всякаква техника не им е непозната. Едно кратко, опростено обяснение - това става благодарение на РНК молекулата, в която, освен всичко останало, се съдържа "последно обновена информация на вида", например децата се раждат със знанието как да работят с мишката на компютъра. Информацията, съдържаща се в РНК е нестабилна, т.е. лесно разрушима, което я прави особено подходяща за записване на временна информация от развитието на вида, където се включват подробности от всички етапи на развитие. След настъпване на промяна, информацията веднага се променя в съответствие, т.е. ако технологиите изчезнат, до няколко десетки години знанията за употребата им също ще са изчезнали, но ако се появят нов вид технологии, до няколко десетки години децата ще се раждат със знания за тях. Ето защо основната информация на вида се съдържа в ДНК - информацията се променя много по-бавно, отколкото в РНК, което подсигурява оцеляването на вида в нередките кризисни моменти - войни, суша, глад, чума, унищожение - дори след тези Хомо Сапиенс е запазил разсъдъка си и способността да реагира и оцелява И в други условия, не само в кризисните.
Разбира се, когато става въпрос за децата, никой не отчита генетиката, аспекти от психологията, темповете и начинът на развитие, стига да не са "изгодни". Но взимайки в предвид само определени факти, напълно игнорирайки други, които вървят паралелно с приетите, "знанията" за развитието на децата се изопачават, което води до странни, често неподходящи и не рядко доста сбъркани идеи. По един неписан, но известен закон, колкото по-откачена е една идея, толкова по-вероятно е обществото да я възприеме. Това обяснява доста неща, но не ги оправдава.
Да се върнем на идеята на статията - децата и информацията. От съвсем малки децата наистина са "заляти" с информация. Веднага следват няколко погрешни интерпретации: децата са претоварени; децата са объркани; децата не могат да разберат едно, друго, трето, защото мозъците им не са в състояние...; децата насила научават едно, друго, трето; и други.
Всъщност независимо дали ги заливаме или не, децата научават каквото могат, заспиват, обработват информацията и на сутринта научават още толкова и т.н. Децата не спират на научават вследствие на заливане с информация. Независимо с колко информация се "залее" едно дете, то ще усвои част от нея (ако не цялата), и останалото съзнанието му просто ще пропусне (подсъзнанието ще го поеме и след време, говорим за дни или седмици, ще го обработи). Мозъкът има защита, която използва в случай на претоварване. Проявите на защитата обикновено са умора, доспиване (и заспиване), занимание с нещо "безсмислено" (и вие гледате телевизия, за да си починете, нали?) или просто правене на "нищо". Рядко виждаме децата да заспиват на улицата, да стоят безцелно и да гледат в една точка и т.н. Разбира се, виждаме ги да гледат телевизия, но те учат и възприемат от там, докато възрастните, поемащи по-трудна информация, просто си почиват с "леката информация" от телевизора. На почти всяка майка се е случвало едва проходилото й бебе да заспи в парка (на колелото или докато си седи някъде) - това е знак за претоварване, но въпросната информация (основите, които така или иначе се възприемат точно в тази възраст) не може да бъде пропусната, ако искаме след 20 години да имаме интелигентен възрастен. Децата (и възрастните) не загубват тази способност с времето - мозъкът се пази, независимо на каква възраст е - като му стане много, започва да си почива. Тогава как разбираме, че "децата са заляти с информация", която не могат да понесат? Много добър въпрос. Предполагаме, ето как. На нас ни се струва много, а щом на нас ни е много, логично звучи на децата да им е твърде много. На дете, родено с това "заливане" (през последните години всички деца са родени с него), информацията изобщо не му е много. Но ние, решени да не допуснем заливане, започваме да ограничаваме информацията, до която детето ни има достъп. Ето една от най-големите ни грешки - ако детето научи твърде много, ще полудее или ще се развие накриво или нещо няма да му е наред. В следствие от това погрешно разбиране на психологията на децата, родителите започват съзнателно да ограничават информацията, която децата получават. Децата биват спирани с обясненията "твърде малък си", "като пораснеш, ще разбереш", "щом аз така казвам, значи е така". Допълнително, родителите започнаха (в последните години) да следят какво гледа детето, какво прави в интернет, какво си говори с приятелите си, какво чете, какво слуша...
Удобното извинение е, че така родителите предпазват децата си, опознават ги и какви ли не други "полезни" неща правят за тях. През това време, обаче, децата остават неинформирани за неща, за които очевидно са готови, вследствие на което развиват дезинформираност, грешки в информацията, неизяснени мисли и в крайна сметка неефективност в определени ситуации. Кой решава дали децата са готови за една или друга информация? Мозъкът на децата го решава. А в обществото ни го решават родителите. Ето защо децата сами си търсят каквото искат да знаят.
Една древна мъдрост гласи: "Когато ученикът попита, значи е готов за отговора". Когато децата ви попитат, вие им кажете колкото искате, а останалото те ще го открият и сами, не след дълго. Разбира се, винаги можете да им предоставите точна информация, за да не открият децата по неподходящ начин от неподходящ източник, но всеки сам си решава :-)
Защо родителите не предоставят и дори ограничават голяма част от информацията, до която децата биха могли да достигнат? Причините са много - неподходящата според родителите възраст, "крехката" психика (с това извинение дори храненето и изхождането в гърне могат да минат за "твърде сложни" - ето как се разви идеята да се учат децата на гърне след 2-годишна възраст, няма как обаче да направят това и за храненето - налага се да се започне от толкова рано...пълен ужас!), емоциите на родителите (някои ги е срам да говорят по една тема, други се ядосват като се спомене друга тема, трети ги е страх да говорят за някои неща), емоциите на децата (ако ще страда, дай да му го спестим - голяма грешка! По-добре да чуе неприятните "новини" или информация и да бъде гушнато от мама/тати, които ще го уверят, че въпреки всичко, ще са до него и ще му помогнат, отколкото да се крие от него и да се стигне до объркване, по-силно разочарование след време и проблеми, тлеещи дълго след "разрешаването им").
В действителност, детето не може да научи "твърде много", защото преди "твърде"-момента, мозъкът просто ще си почине, независимо какво искат детето или родителите му. Ако детето ви (говорим за над 3-годишни деца, които действително разбират почти всичко, което им се обясни) системно заспива по време на игра или някакво друго занимание, а същевременно се интересува от всичко и получава информация за всичко, то значи е претоварено и родителите следва да оставят някои неща детето да ги открие само или да не го карат да научава допълнителни (незадължителни) неща, заедно с всичко, което детето иска да знае. Не следва, обаче, да ограничават желан от детето достъп до информация. Разбира се, ако детето не страда от подобни спонтанни заспивания или някакво друго неразположение (с възможно обяснение "заливане с информация"), следва да му се предоставя точна и достатъчно подробна (желателно по преценка на детето) информация за всичко, което го интересува, включително достъп до информацията в интернет (нещо, което скандализира не малък процент от родителите).
Детето учи постоянно. Когато ви попита конкретен въпрос и чуе "още си малък" вместо отговор, то ще научи, че е малко, но това няма да го спре да търси отговор, а не е ясно какво ще намери и от къде ще го намери. И въпреки това ще расте със съзнанието, че е малко, и това няма магически да "премине" когато детето стане на 20 или 30 (изключваме възрастните, които ходят на психолози, за да коригират подобни проблеми в психиката си). Когато детето поиска да работи с компютър, позволете му. следете какво прави, ако толкова ви се следи, но не го ограничавайте (освен от порно сайтовете, към които малкото дете едва ли ще тръгне нарочно). Информацията е необходимост и развитие, а не тегоба. Позволете на децата да се развиват със своето темпо, не само когато ги чакате да седнат на гърнето по свое желание. Помогнете им сега и бъдещите възрастни ще ви се отплатят с идеите и знанията си.


Тагове:   отговор,   въпрос,


Гласувай:
7



1. анонимен - както винаги информативно и инт...
16.08.2009 20:46
както винаги информативно и интересно
цитирай
2. panazea - Децата много бързо се развиват
18.08.2009 14:06
Много по-бързо от нас навремето и още по-бързо от дедите ни . Това е за сметка на тяхната психика . Едно дете , живеещо сред природата , знае много по-малко , но психиката му не е изхабена , както дете от голямия град . За съжаление това са последствията от урбанизацията . Да се надяваме , че децата ще намерят в себе си сили , да се справят ! Ще си изработят имунитет срещу агресивния външен свят!
цитирай
3. reason - Не е за сметка на психиката им. Тя се ...
18.08.2009 17:19
Не е за сметка на психиката им. Тя се развива според това какво вижда и разбира детето от самото начало на живота си. Затова психиката успява да се адаптира към живота, който й се предлага. Няма "изхабена" психика, освен тази на хората на 4-ти километър, при това не на всички там е точно изхабена. Но да не издребняваме с подробности :-)
Външния свят сега никак не е агресивен към децата. Аз като гледам още малко да ги поглезят и дундуркат (не само в семейството, но самото общество и законите) и те ще спрат да мислят и да използват мозъците си изобщо, така че нека поне с информация ги "заливат". Това, че се развиват по-бързо от нас, не означава, че по принцип е "бързо" развитието им. Добре е да се развиват в съответствие със света, в който живеят. Сега на децата се обръща много повече внимание, отколкото на нас и на нашите родители се е обръщало, и това допринася за "бързото" развитие, но никак не е лошо.
Нормално е възрастните хора да гледат скептично на промените, включително промените в скоростта на развитието и самото развитие, но трезвата преценка за случващото се е много важна, а не можем да позволим емоциите по детството ни да контролират детството на нашите деца.
цитирай
4. panazea - Моля,
07.09.2009 14:14
посети моят блог . Привет!
цитирай
5. xsapience856 - reason,
13.11.2009 12:45
твоите статии са едно от любимите ми четива. Моите уважения!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reason
Категория: Технологии
Прочетен: 619199
Постинги: 39
Коментари: 336
Гласове: 8779
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031