Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2009 22:13 - "Звездите", "Великите" и "Обикновените хора" - психология на вярата, гениалността и подчинението
Автор: reason Категория: Технологии   
Прочетен: 9011 Коментари: 8 Гласове:
9

Последна промяна: 25.06.2009 22:16


Всички знаем кои са "звездите" - хората, които:
- участват във филми, сериали, шоута
- пеят, имат издадени албуми, имат концерти
- пишат романи, стихове, имат издадени книги
- управляват държавата (която и да е държава), мотаят се в политиката, появяват се по новините
- откриват велики физични, химични, билогични закони, откриват каквото и да е, което променя науката
- са "постигнали нещо в живота"
Няма значение от кой век са, освен може би за статуса им на "велики", "по-велики" и "най-велики". И конкурсът По-по-най печелят хората от възможно по-древните векове, чиито рождени години едва са известни, но знанията, откритията им се пазят и предават на поколенията. Колкото по-древен е човекът, толкова по-важен е. Няма никакво значение какви знания е имал, важно е само това, което е предал на останалите, независимо дали са великите знания на Аристотел или последният филм с Том Круз. Всички, чиито имена се знаят (с леки изключения) са "звездите", "великите", "безсмъртните".
А какво се оказва? Всяка една "звезда" е най-обикновен човек. Никой от "великити" няма свръх способности, няма да ти помогне, ако не си близък приятел, обикновено всяка звезда е под контрола на някой "зад кулисите". Защо им се възхищаваме толкова? Нима са по-интелигентни? По-умни? Повече късмет? Едва ли. По-скоро подходящото действие в подходящия момент е довело до съдбата на всяка една звезда. Харесва ни как играят във филми, сякаш никой друг не е в състояние да го направи. Харесва ни как пеят, сякаш са единствените с гласови данни на планетата (ако дадете текст и музика на човек, който може да пее, той ще стане звезда). Харесват ни книгите им, романите, стиховете, сякаш никой не може да измисли по-добри, сякаш това е последната дума на човечеството (да включим в списъка хора, чиято дума се е приела за закон, само защото могат да разкажат какво е ставало докато са живели - преразказ, новият изпит след 7 клас). Харесва ни силата им - щом са в министерството, в политиката, в парламента, където и да е, значи имат сила, могат да променят закони и т.н. Харесва ни науката, която са създали, но не винаги - ако някое откритие не ни хареса, ние го отричаме и заклеймяваме човека като че ли е последен идиот (гениалният учен Джеймс Уотсън например, откри ДНК молекулата, но като заговори за разликите в интелигентността на расите го изкараха едва ли не психясал, въпреки че дотогава той беше "велик", "звезда"), а ако ни хареса - уау, той е велик, той знае всичко. И не на последно място, щом има пари значи е велик.
Какво ни кара да реагираме толкова примитивно относно хора, които може дори да нямат мозък в главата и много често наистина нямат? Тук правим изключение за учените, чиито открития могат да направят много хора с необходимото образование.
Защо имаме такава представа за "звезда" и "велико"? Един вероятен отговор е, че никой не си помръдва пръста да направи това, което "великите" са направили (относно науката, писането, управлението).
Не е тайна, че хората се стремят да бъдат управлявани. Никой не иска сам да е отговорен за действията си. "Великите" косвено (или пряко!) ни управляват. Щом го правят, значи са още по-велики. Все едно не може да го направи и първият срещнат идиот на улицата. Биологията ни, психологията ни и еволюцията ни влияят върху всичко, което сме и ни контролират непрекъснато. Това им е работата и въпреки че се справят блестящо, никой не ги е оприличил на звезди и велики, защото не са хора. Психологически всеки един човек страда от някакви комплекси или неоснователни чувства. Всеки се чувства незначителен в някой момент от живота си, ако не и постоянно. Всеки мисли, че най-великото, което може да постигне е да се размножи и да издържа поколението си (хубава работа, пари). Така човек като види някой, който очевидно не е направил САМО това, веднага го оприличава на нещо свръх естествено, ненормално (в най-добрия смисъл), невероятно, уау, което толкова трудно се постига, че "на мен никога няма да ми се случи". И така хората стават звезди. Кой си мръднал пръста, кой не, кой едната гънка в мозъка използвал, кой двете...Ето ги великите умове на нашето време, които са направили толкова много, че никой друг не е в състояние да го направи. Спориш с някой? Кажи му, че някой велик мислител (защото останалите, ти и опонентът ти включително, не могат да мислят, само великият мислител може), писател (той защото е много умен да напише нещо...), учен (изолирайки всичко, което е открил, той е човек със своите убеждения, психологични проблеми, може би комплекси, вярвания, кой в Бог, кой в дявола, идеи нямащи нищо общо с науката и откритията) или каквато и да е звезда (най-добре някой от шоуто на Слави или от Биг Брадър 2) мисли като теб и веднага печелиш спора. Всеки е съгласен, че "щом великият мисли така, значи така е правилно" (колко удобно и за някои религии...). Трудно се доказва погрешността в този начин на мислене по ред причини. Първо - хората знаят, че великите ги управляват и трябва да слушат. Второ - на никой не му е приятно контролът да падне... Трето - щом е измислил нещо (или просто се е снимал в някакъв филм), значи знае всичко и мнението му е правилно.
А дали просто на хората им липсва опит? Това обяснява защо този, който е постигнал "недостижимото" (измисляне на закон, вследствие на образованието, което имаш или написване на книга или участие във филм), значи едва ли не има свръх способности и знае нещо велико, някаква тайна. Между другото това обяснява и успехът на филми като "Тhe Secret" или книги за магии.
Човек, който е преживял точно определена ситуация или принципа на редица ситуации има опит в нея/тях. Той би дал много по-смислено и ценно мнение от великите мислители, актьорите, писателите и всички други, които просто са направили нещо различно от останалите. Ако измисляш закон, виж какво са правели Аристотел, Галилей, Нютон, може и някой по-нов, но не ги прави богове - те не знаят всичко, дори по някои теми (като всеки човек) може и нищо да не знаят. Вазов, Ботев, Йовков и Каравелов също не знаят всичко. Не знаят доста от нещата, които съвременният човек знае (изключваме само знанията за времето на робство, как е било в България). Певиците и актьорите пък са най-смешният пример за "велики звезди" - те са най-най-най-обикновени хора. Вие и децата ви можете да правите това, което те правят, при това доста качествено.
Хората трябва да разберат (постепенно) нещо много важно - знанията в една област не правят човека специалист във всичко. Животът в трудни условия не прави човека най-добре справящият се с тях. Ако беше така, досега всички да бяхме избили "будалите", които водят "нормален живот", т.е. като им чуеш името не се сещаш за кого става въпрос, и да бяхме оставили само гениите. Не сме го направили, защото мислещата част от всеки човек (най-често подсъзнанието, че не е сигурно какво има в съзнанието на всеки човек) му подсказва, че "великите" не са направили нищо невъзможно и невероятно. Единственото, което прави хората силни (по този начин, не вътрешно силни) е убеждението на всички останали, че първите са "велики" и готовността им да се подчиняват на тях.
Къде да намерим по-добри идоли, кого да слушаме, на кого да се подчиняваме? Вътре в нас ще намерим най-добрият идол, този, когото трябва да слушаме и на когото трябва да се подчиняваме. Вътре в теб е човекът, който има потенциал да направи велики неща, да научи велики неща и да стане повече от "звезда". Ти си единственият, който може да позволи на този идол (независимо какви точно дарби има и дали е гений) да се прояви. Спри да се възхищаваш на измислени идоли. Дай силата на дарбите, които можеш да развиеш. Великите не са се родили гении, над Homo Sapiens. И те са били деца като теб. И те са били на 20, на 30 и на 70 години. И те са правили всички обикновени неща, които правиш ти - ядене, спане, ходене по нужда, секс, и не са ги правили по-възпитано, по-умно, по-смислено от теб. Те просто са повярвали в себе си. Защо ти е да се лишиш от това? Вместо да вярваш в измислени идоли, в богове и в невероятни сили или хора или животни, повярвай в себе си - това е единственото от изброените, което действително има смисъл.



Гласувай:
9



1. nadagr - Но и най-трудното,
26.06.2009 09:43
защото те прави наистина свободен.
Поздравления за поста!
цитирай
2. kosara2008 - !!!!10Х
02.07.2009 11:54
харесва ми в тази последователност!!!
цитирай
3. eien - Поздрави!
09.07.2009 02:50
Съгласна съм с написаното от Вас!
цитирай
4. victoriavselena - Велика си и.... си звезда
16.07.2009 23:16
Според мен - Човекът е това, което остава след себе си и за това съм напълно съгласна, че "Няма никакво значение какви знания е имал, важно е само това, което е предал на останалите", просто това което са имали са били готови да го споделят с останалите - таланта, произведенията си, знанията си, опита, парите, мислите си, делата си, да положат труд, да не се откажат, да продължа и да опитват още веднъж и още веднъж докато постигнат това, което искат. А голяма част от тях не са и знаели че са велики или звезди, те порсто са си вършели работата и това, което обичат и правят най-хубаво от всички.
Много ми хареса това, което си написала. Поздравления.
цитирай
5. jblog - Поздравления!
22.07.2009 14:27
Хареса ми постинга, с някои само несъгласия. Присъединявам се към основната идея - че почти всички хора имат възможности, и че най-вече от тях зависи да ги реализират (надявам се да съм разбрал правилно!). Но не съм съгласен с това да се поставят наравно постиженията на велики учени, умове, характери, заедно с фалшивата слава на мимолетни "звезди" от шоубизнеса. Освен това, величието на големите е не толкова във възможностите, които са им дадени от природата или от обстоятелствата, а от умението им да ги приложат, покажат, използват, независимо по какъв начин.
цитирай
6. panazea - Кои звезди са истински
20.08.2009 17:15
и кои блестят с отразена светлина !
В шоу бизнеса се създават кумири , доста напудрени , фалшиви . Те се приемат само от хора , които не мислят . Такива фалшиви преуспели , загасват с идването на Зората и повече не се явяват на хоризонта .
Има и такива , които блестят , въпреки облаците , които се събират около тях .
За един такъв талант искам да ви пиша .
Владимир Висоцки , когато се явява на конкурс в театралното училище е отхвърлен защото е:
Нисък , грозен и с дрезгав глас .
Комисията така и не разбра защо хиляди хора по света го обичат такъв : Нисък , грозен с дрезгав глас .
Той е един от малкото примери на прочути хора , въпреки системата . А тя системата си съществува и определя , кой ще е на върха .
Любимият ми филм с Висоцки е "Как цар Петър І жени своя арап "
цитирай
7. zaw12929 - Хубав постинг
18.01.2010 18:57
Най велики за всяко дете са родителите му, ако те поемат тази роля да са родители
Не се отнася за тези, оставящи децата си в кома
Било е време, когато велики за децата са и учителите. После, се установи, че добрите ученици, надминават учителя, майстора си
Днес е време разделно- дойде момента, когато децата надминаха учителите си в умението си да боравят с компютъра, телефона..., но това не значи, че възрастните няма у тях умения с които да смайват децата си, ако искат да го правят... да общуват без насилие... Ние да се откъсваме от телевизора, те от компютърните игри, за да общуваме, да говорим, да коментираме ... а правим ли го, за да бъдем за тях важни... всеки сам знае отговора...
За да сме общество, трябва да има организатори, което налага хората да се подчиняват на общоприетите правила, което българите не го обичаме...не са ни научили да го правим...

цитирай
8. mglishev - Имаме нужда от лидери,
14.12.2010 15:57
от "алфа" екземпляри пред себе си. Затова има монархии, звездомания и пр.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reason
Категория: Технологии
Прочетен: 618807
Постинги: 39
Коментари: 336
Гласове: 8779
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031