Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2009 10:37 - Психология на развитието - как се формира човешкото мислене
Автор: reason Категория: Технологии   
Прочетен: 8850 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 16.06.2009 10:08


Хората са различни. Някои са предразположени към нови идеи, умеят да развиват проекти, разбират заобикалящия ги свят, в състояние са да измислят нещо ново. Други се придържат здраво към това, което знаят и отказват да получат нова информация, не могат да разберат различни от техните идеи, нито да измислят нещо ново и ефективно и като цяло животът им е статичен (от психологическа гледна точка). Какво прави всички толкова различни? Защо ставаме свидетели на глупави спорове, ужасни идеи, изкривена логика, и странни резултати?
Всичко започва в ранното детство. Ще разгледаме влиянието на променливите фактори. В началото всичко е ново - бебето попива всичко, което види, при това не буквално, а като принцип. Например: мама и татко се карат до кошарата на малкото бебенце (или дори не чак толкова наблизо), следователно възрастните се карат, високият тон е нормален, ядосването е нормално, крещенето е нормално, проблемите се решават така... А всичко нормално е "добро". Впрочем, всеобща заблуда е, че бебето "нищо не разбира" - то само си седи и гледа "празно" 1-2 години и прави тъпи неща. Но на бебето не му пука особено дали го мислят за тъпо - да, то ще развие мнение, че е тъпо, ако за такова го мислят, но през тези 1-2 години, то наистина гледа - наблюдава света около себе си и си вади изводи, поставя основните принципи, според които ще живее цял живот. Всичко, което бебето види, се запечатва в мозъка му и контролира начина на мислене на вече порасналото дете (и възрастен!). Информацията е прекалено много, затова мозъкът се предпазва - след време човек не си спомня първите 3 години от живота си, а дори и по-нататък. Но те остават там :-)
Така в течение на времето, малкото дете запомня всичко като принцип на действие, начин на мислене и решава какви реакции ще има във всяка една ситуация, спрямо точно тези фактори, които никой не забелязва как се формират. По стечение на обстоятелствата, малките деца са наивни - вярват на почти всичко, което чуят (стига да е казано с достатъчно убедителен тон, особено ако се хареса на детето). Родителите имат особено значение - прекарват най-много време с детето през най-важните години от живота (най-важни не за друго, а заради формирането на принципите, в следствие на интензивно развитие). Детето се научава да вярва най-много на тях. Разбира се, като порасне разбира, че те не са много по-умни от всички останали хора, но докато е малко им вярва. Тук много хора решават, че могат да внушат идеи като кажат на малкото дете "Това е така" и "Това не е така". Но детето, като много по-интелигентно човече, си взима идеите и принципите директно, без даже да пита, без да му трябват обяснения и най-важното - без знанието на мама и татко. Вижда как някое куче му се радва и мама одобрява това (личи си само по реакцията), значи кучетата са добри. Друго дете вижда същото добродушно куче да маха с опашка и майката дърпа детето с думите "Това е мръсен мелез, не го пипай, пълен е с бълхи", а след време порасналото дете замеря с камъни уличните кучета, "за удоволствие". Деца се катерят на катерушка? Една майка окуражава детето и му подсказва да се държи здраво. След време детето става ръководител на проекти, мениджър, уверен в себе си, независимо какво работи. Друга майка се приближава и крещи заплашително "Веднага да слизаш оттам, знаеш ли колко е опасно, ще паднеш, ше си счупиш главата". След време порасналият възрастен не поема никакви рискове, не кандидатства за обещаващо работно място, не заема водещи позиции, слуша майка си цял живот (горкия/горката съпруг/а...), не прави сам/а нищо, търси кой да се грижи за него/нея.
Какво става с днешните деца? Позволява им се да играят. Също им се позволява да правят това, което родителите искат. Всичко останало се забранява. В списъка на забраните влизат телевизора, компютъра, телефона, видеоигрите, определена музика (с доста широк спектър), определени филми (отново, допустимите са най-лигавите възможни, където има само слънчица, пеперудки, цветчета и весели усмихнати животинки), определени сайтове (които съдържат каквото и да е друго освен изброените цветчета и пеперудки), определени приятели (всичко, което по идеи се различава от типа "цветчета и пеперудки" се смята за "лоша компания"), определени книги (всичко, което съдържа материал, различен от "цветчета и пеперудки"), забранява се също дочуването на доста разговори, които са за "възрастни", възспират се всякакви други материали, подсказващи, че не само цветчета и пеперудки има на тоя свят и като цяло детето става на 15-16 години и още е с някакви наивни детски идеи в главата. Добре, че ходи на училище, да го просветлят какво не са му казали вкъщи, иначе ако зависеше от родителите, наистина сегашните 15-16 годишни щяха да са по-вдетинени от 5-годишните на друго място. В училище пак се предлага не много информация - алкохол, цигари, наркотици, бягане от час, фалшифициране на какво ли не, секс, клюки (ето защо вдетинени тийнейджъри се напиват като идиоти)... Децата добиват идеята, че не всичко е толкова просто, но пак - това не е достатъчно.
От тези деца се развива възрастен, неспособен в прекалено много отношения, с нереално мнение по много въпроси, с нулева информацията по много въпроси, със слаб характер, податлив на промяна от който и да е.
Как да не се стига дотам? Много лесно.
Първо - децата трябва да получават възможно повече информация по всички въпроси (не да бъде крита от тях или да им се забранява). Ограничена телевизия като време - да, но не и забрана на филми, които съдържат насилие. Детето трябва да знае от малко какво става по света, за да не стане на 20 с идеи за цветчета и пеперудки (и да не е в състояние да ги промени, заради вградената вече в структурата на мозъка информация, че само това го има). Разбира се, филмите с насилие не трябва да са единственото, което детето гледа, но не и да са забранени. Едно дете, което вижда едновременно филми с добри и с лоши герои, успява да прецени много добре идеята на филма. Друг факт е, че няма как да се предпази детето от виждане на насилие и е добре да знае отрано, че такова нещо има (както и да му бъде предоставена информация за подходящите реакции на насилието). Един подбран от родителите филм с насилие, където жертвата реагира много подходящо е чудесна идея за "подбутване" на информация в главата на детето.
Това се отнася до всички останали аспекти от живота, съдържащи необходима информация - сайтове, книги, различни приятели. Всичко това не означава, че трябва да дадем на детето да пие алкохол на 7, да прави секс на 10, да пуши и да се дрогира на 5 и т.н. Това означава да му предоставим информация, че тези неща съществуват. Не е реалистично да очакваме човек с развит мозък (спира да се развива на 20-21 години), пълен с идеи за цветчета и пеперудки, да мисли адекватно, да реагира адекватно, да знае каквото и да било за самостоятелност, отговорност, увереност, проблеми, решения, разсъждения, действия и т.н., само защото на години се води "пораснал". Друг проблем за повечето хора е, че ако децата видят алкохол, наркотик, секс, насилие, то те ще започнат да го правят/използват. Истината е, че зависи как е бил поднесен материала. Ако детето е видяло филм, в който наркоман разказва колко му е скапан живота, то най-вероятно няма да запчне да се дрогира и след 20 години, докато на предложението на приетл да пробва трева по-трудно се отказва. Децата не стават "лоши" от предоставена информация. Това е следствие на избора им. Но ограничавайки избора им, ние ги правим неспособни за живот. Самият избор може да бъде контролиран чрез начина, по който се предоставя информацията. А децата имат нужда от уменията, които ограничаваме.
Така се развиват ревностните защитници на най-глупавите идеи, които сме чували. Така хората, контролиращи обществото ни, се оказват сбъркани. Така постепенно не можем да оставим детето да прави каквото и да било само, а постоянно му опяваме, че все греши в избора си. Детето прави това, което е видяло, че се прави.
Мислещият, интелигентен, разумен, уверен и отговорен човек не се развива от дете, което знае само за цветчетата и пеперудките, а от дете, което отрано е видяло много неща и е имало предостатъчно време да развие характера си и да избере какъв човек да бъде. Работата на родителите е да поднесат много информация по подходящ начин, не да я крият. Мозъкът не се развива цял живот, а през най-важните години трябва да види (и узнае) най-важните неща.



Гласувай:
4



1. ivesa - Правенето на личен избор и вземането...
18.05.2009 18:49
на самостоятелни решения са много важни умения,които трябва да се изграждат у всяко съвременно дете.Ако подражанието на възрастните се насърчава като единствено правилен начин на действие,детето израства като ограничен,зависим,несамостоятелен индивид.Поздрави!:)))
цитирай
2. kostadin - А жена ми казва, че още като бебе е ...
22.05.2009 15:05
А жена ми казва ,че още като бебе е знаела всичко за родителите си и е разбирала ,какво й говорят ,но не е можела да им го каже.
Какви ли не работи се случват под Луната.
цитирай
3. анонимен - Не съм съгласна по точката за филмите
29.05.2012 10:31
Според мен е погрешно да се показват на малки деца филми с насилие. Някакво леко насилие-може, но днешните филми са прекалено кървави. По-скоро ще го тласнат към пробата, да види дали като удари главата на другарчето си ще шурне кръв като на филма и т.н Не само,че не е възпитателно, а е даже стресиращо. Трябва да се поднася информация от всякакъв вид и по всякакви теми, но съобразена и с крехката им психика
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reason
Категория: Технологии
Прочетен: 619116
Постинги: 39
Коментари: 336
Гласове: 8779
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031