Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2009 13:24 - Психология на детското развитие в днешното общество
Автор: reason Категория: Технологии   
Прочетен: 7433 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 02.04.2009 17:16


Напоследък обществото се е ориентирало към мислене за хората. Всяка една институция, всеки един момент в живота ни предлага нашето развитие, прекрасно бъдеще и комфорт. Независимо дали ще е политика, икономика, образование, работа, каквато и да е дейсност (като изключим рекламния бизнес, който цели само да продаде продуктите си), обществото ни втълпява, че всичко е плюс за развитието ни. От една страна това е чудесно - каквото и да правим, мислим че се развиваме и ни е добре. От друга страна не обръщаме внимание на много по-добри варианти за развитие от избрания.
Да разгледаме един конкретен случай на развитие в мисленето ни - грижата за децата. Децата са бъдещето на обществото. Ако ги отгледаме добре и ги образоваме, те ще станат "идеалните" възрастни, които ще направят "велики" неща. Реално погледнато до 5% може и да направят велики неща в живота си. Но ние приемаме желаното за вярно и казваме, че един и същ начин на отглеждане и възпитание в едно и също общество ще направи всички деца добре развити, щастливи и с прекрасно бъдеще.
В последно време особено внимание се обърна на света, в който живеят децата. Имало едно време, преди много години, когато на децата се гледало като на малки възрастни, а 10-годишните работели наравно с възрастните. Това е една крайност, която води до зрял и добре развит възрастен, който обаче е пропуснал да развие собствено мнение, силните черти на характера си и талантите си, както и е пропуснал да развие социални умения и до края на живота си е дървен в общуването, като социалните му контакти са сведени до минимум - мъж/жена, деца, може би един приятел и работа, работа, работа...
През "нормалните" години, всички бяха свободни (донякъде все още са). Спазваха се обичайните закони "не кради, не убивай, не ала-бала" (т.е. около 90% от населението ги спазваше) и всички бяха напълно свободни да правят каквото искат. Разбира се, имаше проблеми - родители насилници, педофили, проституция. В момента, в който децата получиха необходимото внимание, обаче, започнаха да се въвеждат интересни правила как да протече живота на едно дете. Дали нашите политици са ги взели от САЩ или сами сме успели да ги измислим, или по малко и от двете, няма значение. Ето някои въведени правила (или предстоящи за въвеждане):
- Вечерен час за до 14-годишните - 20:00
- Вечерен час за до 18-годишните - 22:00
- Дете до 12-годишна възраст да не остава само вкъщи (да, това си прокарва път дори в България!)
- Училището да се заключва по време на учебните часове (с децата вътре, да не се обърка някой :-)))
- Пълнолетието да се навършва на 21-годишна възраст (спокойно, засега е само идея)
Добрите намерения за прокарването на тези закони са следните - вероятността дете (до 14г) да бъде отвлечено, изнасилено, убито (навън) по светло е много по-малка, отколкото по тъмно. Същото се отнася и за тези до 18г, но се предполага, че на 14 си много по-зрял отколкото на 10. Това за децата сами вкъщи е copy-paste от Американските закони, с единствения пропуск, че в България нивото на престъпността (относно убийства и отвличания, не относно фалшиви пари и наркотици, където сме на първите места, между другото) е много по-ниско от това в Америка. Следващия закон за училището е с цел децата да не бягат от часове, да не пушат в междучасията и т.н., а последния има за цел да предотврати много катастрофи (предизвикани от млади шофьори) и други неразумни постъпки, които няма да се случат, ако човек е малко по-зрял и отговорен.
Чудесни намерения. Голямата грешка, която за съжаление не може да се предотврати в обществото на "всички хора са равни" е, че тези закони важат (или имат намерението да важат) за всички без изключения. Пропускат се основни моменти в детското развитие и подпомагат единствено отглеждането на едно плюшено мече. Първи основен момент - ако до 12-годишна възраст нямаш и понятие как да се грижиш сам за себе си (докато си седиш вкъщи все пак, не става въпрос да се издържаш сам и да живееш отделно от родителите си), защото все някой те наблюдава и направлява, ти можеш спокойно да правиш всякакви дивотии, защото знаеш, че Някои те гледа и ще ти каже когато си прекалил (често не само ще ти го кажат на висок глас, но и ще те накажат с някакви изсмукани от пръстите наказания). Така че не е необходимо да развиваш преценката си, отговорността си, способността за вземане на решения, умението да се самоутешаваш (и самозабавляваш) и интелекта си - не ти трябва нито едно от петте, след като има кой да ги прави вместо теб. Ако до 12 години не си ги развил, няма и да ги развиеш (поне не до необходимото за един преуспяващ млад човек ниво). Ще развиеш по нещо от всички до някаква малка степен, която ти позволява да решиш с кого да сключиш брак и да си родите дете, но някъде дотам и нищо повече. Разбира се, развиването на тези способности не зависи само от това дали си бил оставян сам вкъщи или не, но въпросния момент, в който си сам някъде, веднага подсказва на мозъка ти "Сега оцеляването ти зависи само от теб, внимавай!". Това те подтиква да внимаваш, което също е ценно умение. Идеята, че дете до 12-годишна възраст не е в състояние да поеме такава отговорност е пълна заблуда. Новороденото бебе я поема от първия ден на раждането си (плаче за всичко, от което има нужда и не спира, докато не бъде удовлетворена нуждата - т.е. грижи се за оцеляването си), камо ли човешко същество на няколко години. Да, децата не са толкова разумни колкото са възрастните. Но пък не са и толкова тъпички, колкото ги изкарваме. Друг въпрос е, че да втълпиш (съзнателно или не) на дете, че не може да се грижи само за себе си, трябва да бъде класифицирано като престъпление, също като педофилията (в единия случай - педофилията - детето може би не осъзнава какво му правят, докато в другия наистина не осъзнава, а и в двата му се случва нещо, което ще остави белег за цял живот). Същото е с вечерните часове, заключването на училищата (една ученичка веднага намери решение, в случай че прокарат този закон - "Ако вляза и не мога да изляза, няма да влизам изобщо"), по-късното пълнолетие.
Друг интересен момент е самият факт, че тези закони постепенно си пробиват път. С идеята да се грижим за благполучието на децата, ние им отнемаме развитието на важни житейски и социални умения. Най-страшното е, че им отнемаме отговорност и права, които изобщо не тежат на 95% от децата, само защото на останалите 5% им тежат. Отново опираме до идеята, че всички са равни. Ако едно нещо е добро за един, то е добро за всеки. Не е така. Целта на закона е да обслужи болшинството, но страничния ефект не се забелязва навреме и след това се питаме "Защо децата (и тези, които вече са станали възрастни) са толкова безотговорни, вършат пълни глупости, не знаят какво правят?". Ами как ще знаят, нали сме ги отглеждали в неведение и сме им предоставили безгрижно и щастливо детство? Докато мозъкът им се е развивал, те са виждали само безгрижното щастие, веселие, дундуркане и нищо друго от памука, в който са били увити. Мозъкът им е развит с тези идеи и не възприема повече нови (ето защо децата са завършили училище 2-3 години преди мозъкът им да спре да се развива). Обществото се грижи за всичко свързано с "крехката" психика (която между другото изобщо не е толкова крехка) на горките дечица, но пропуска най-важното - какъв човек ще излезе след това дундуркане.
Необходим е баланс между отговорностите и дундуркането. Да, 5-годишното дете няма нужда да изкарва пари, както и 10-годишното, но последното трябва да знае как се изкарват. 5-годишното няма нужда да мисли за собствената си безопасност на улицата и вкъщи, но 10-годишното трябва отдавна да е в състояние да може да излезе с приятели, да отиде на училище и да се върне вкъщи и да изтрае 4-5 часа без да взриви къщата, докато се върнат родителите му от работа. 5-годишното няма нужда да мисли какво да прави като излезе само по тъмно, но 10-годишното трябва да може да отиде поне до магазина дори навън да е тъмно (тук някои могат изкарат задачата непосилна, справка - който и да е американец).
Мозъкът развива основните идеи за света (самото му съществуване) през първите 3 години от живота. Дотогава детето трябва да знае, че за него се грижат, че е обичано и че може да разчита на помощ ако изпадне в затруднение (схемата "съобщавам-получавам" - "плача-хранят ме"). До 7-годишна възраст се развиват и всички останали идеи. Детето вече има база (тип "аз живея тук, има хора, които се грижат за мен, не съм сам/а, мога да им вярвам, искат да ме направят щастлив/а"). До 7 години развива по-сложните идеи - "Ако направя това, ще ми се случи нещо неприятно", "Ако направя онова, ще ми се случи нещо приятно", "Те общуват така, значи това е правилно и аз ще общувам така", "Това се прави по този начин (както мама показа)" и др.
След 7-годишна възраст, до края (20-23 години) се развиват най-сложните идеи - любов, секс, алкохол, наркотици, образование, приятели, социални контакти, грижа за другите, грижа за себе си, работа със средства, умения за едно-друго-трето - и всичките се развиват на базата на полученото до 7-годишна възраст. Ето защо вменяването на неспособност у децата след тази възраст затвърждава всеки един момент, запазен в базата на ранното развитие, който също (случайно най-вероятно) е дал идеята за неспособност. Както и обратно - затвърждаването на способност и умения се развива благодарение на части от базата, в които е затвърдено, че "ти си способен и умен". Например: Малко дете се катери на катерушка. Майката отива със заплашително изражение и изкрещява "Казах ти да не се качваш. Високо и опасно е. Ще паднеш!" и след малко "Ще се научиш да ме слушаш!". След няколко години в училище някой съученик изтървава "Ама че тъпа идея имаш! Ще направим проекта както аз искам!" и детето веднага започва да се чувства тъпо и маловажно и се подчинява на съученика, защото базата данни в мозъка му казва "Имам доказателства, че съученика ти е прав".
Същия случай с друга развръзка: Майката отива при покатерилото се дете, застава зад него (да го хване, в случай че се пусне) и казва с усмивка "Дръж се здраво", след което поздравява детето за постигнатия напредък - "Успя да се качиш толкова високо и се държа здраво през цялото време! Много си смел". След време същата ситуация в училище (съученика казва на детето, че идеята му е много тъпа и решава да направи проекта по своя начин, без да се съобрази с останалите). При този коментар, детето спокойно казва на съученика си "Имам по-добра идея. Според мен проекта ще работи, защото това-и-това. Ти си прав, че еди-какво-си, но ще стане по-добре ако направим също еди-какво-си". Базата данни в главата на детето му подсказва, че то е умно, знае как да прави нещата и не се страхува (в случая, от тъпи коментари).
Отглеждането на децата ни е много голяма отговорност. Нека помним каква е целта ни в дългосрочен план.



Гласувай:
0



1. natali60 - чудесен анализ -
22.03.2009 14:13
много ми хареса! През лятото ни гостува едно американско момиче на 15 години, което не можеше да си връзва обувките, а и като цяло е доста инфантилно, въпреки че е усмихнато и възпитано дете...
цитирай
2. mamas - Поздрав!
22.03.2009 14:41
Много интересен и полезен материал.
Споделям твоите постановки по засегнатите проблеми.
цитирай
3. lubopitstvo - Нямаш грешка, reason, благодаря ...
22.03.2009 17:59
Нямаш грешка, reason, благодаря ти, че те има :-)
цитирай
4. victoriavselena - силата на думата
23.03.2009 07:27
всяка изречена дума има сила да изгради или да разруши. И е хубаво, ако родителят осъзнава това, защото позицията му е най-близко до детето и съответно той има възможности да влияе най-силно на неговото съзнание. Много хубаво и подробно описано. Благодаря.
цитирай
5. ivesa - Поставяш много важен въпрос,reason...Поздравления!
24.03.2009 18:39
Важно е да се поставят оценки за социалните умения на децата, а не за поведението им.:)))
цитирай
6. physnews - .
24.03.2009 20:48
Прекрасна статия!
цитирай
7. анонимен - поздрави
17.07.2010 13:37
поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reason
Категория: Технологии
Прочетен: 619099
Постинги: 39
Коментари: 336
Гласове: 8779
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031