Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2009 16:21 - Хората и грешките - принципът на хищника
Автор: reason Категория: Технологии   
Прочетен: 22137 Коментари: 24 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Хората правят грешки. Всички хора, без изключения правят както малки грешки, така и големи грешки, невероятни грешки, ужасни издънки, огромни провали, немислими трагедии...
В гората сред хищниците оцеляват най-силните. Когато някой (особено от друг вид) се окаже слаб или "сбърка" (да се покажеш слаб пред глутница хищници не е малка грешка), глутницата го напада и разкъсва. Хищниците са вечно гладни и готови да разкъсат всеки по-слаб от тях, бил той по-слаб само за момент или по-принцип.
Хората, произлезли от човекоподобните маймуни (животни), следват едно към едно инстинкта и действията на хищниците. В момента, в който някой сгреши, дори да не го познаваме (още повече ако го познаваме и не го харесваме), ние му се нахвърляме като лешояди на мърша. Обиди, критики, викове, презрение, подигравки, иронизиране, унижения, заплахи... Остава само убийството да е законно и директно ще го убием за най-малката грешка. Но не е законно и се придържаме към горе-соменатия арсенал от оръжия, специално приготвен в очакване на някоя жертва да направи великия грях - да сгреши някак. Все едно дали грешката ни засяга лично или нямаме нищо общо, ние се стараем да излеем всичката възможна помия, която таим в себе си, върху грешника. Когато някой сгреши, той се показва слаб (или поне ние със сигурност го възприемаме за слаб) и стига само да мине нашата граница между "сила" и слабост" (в посока слабост), веднага решаваме, че е по-слаб от нас и като хищниците, му се нахвърляме.
Всеки е виждал ученикът, който се страхува от побойника в училище (грешката му е, че "съществува"); учителят, който се страхува да пише ниска оценка; учителят, който обърква задачата на дъската; момичето, което се спъва и пада; момчето, което спи с плюшеното си зайче; жената, която обърква отчетите на работното място; майката, която в гнева си удря детето; майката, която съвсем обмислено не желае да кърми; алкохоликът, който се бори да се справи; алкохоликът, който не се бори изобщо; детето, което се напикава в леглото в училищна възраст; колежката, която обърква нещо в работата; шефката, която се проваля; магазинерът, който обърква поръчката; жената с дрехи, които не ни харесват; мъжът с малко мускули; шофьорът, който по невнимание блъска човек и го ранява; шофьорът на автобус 79, който блъска и убива момиче от Сливен; Максим Стависки, който предизвиква катастрофа с жертви; Близкия Изток и САЩ (...); Израел и Палестина, чиито войни нямат край; Русия и Украйна със спора за газта... и т.н
От най-малката грешка (дори от това, което не е никаква грешка, просто не ни харесва, понякога без причина) до най-великата издънка в историята, ние само чакаме да се окаже, че грешникът е по-слаб от нас и веднага му се нахвърляме като на дивеч. Защо?
Една психологическа причина е, че според човек след като "грешникът" е извършил великата глупост, той няма мозък и няма да разбере, че е направил глупост. Така като му се нахвърлим, всеки негов опит да се защити ще се възприема като "нежелание да разбере, че е допуснал грешка". Друга психологическа причина е, че като се нахвърлим на по-слаб, се чувстваме по-велики, по-безгрешни, по-по-най (спомняме си хищниците, нали?). Трета психологическа причина е, че искаме грешникът да си плати двойно, тройно, ако може десеторно, да се разкае, да умре в мъки, да гори в ада ако ще, заради грешката си (дори да става въпрос за дребно объркване, което с нищо няма да разтърси света). Просто не можем да понесем мисълта, че щом ние като допуснем грешка биваме жестоко разпокъсвани от всички останали, то някой няма да има същата съдба. Дори ще помогнем на целия свят да разбере, че еди-кой-си е сгрешил и да ги навием да му се нахвърлят.
Първа идея - грешникът най-вероятно има мозък повече от едно пиле (знам, че всички сте срещали хора с по-малко, но да се придържаме към "принципа"). Той разбира, че е направил грешка. За разлика от истинския престъпник (или един обикновен идиот), грешникът се извинява и разбира грешката си, плаща за нея, опитва да я поправи и т.н. Така ще различим лесно върху кого да се нахвърлим и върху кого няма нужда.
Втора идея - това, че някой е сгрешил, не го прави по-слаб от нас. Над тази поправка можем да помислим доста, защото надали и 1% от нас ще я разберат (т.е. повече от 1% няма да я приемат). Грешката на някой не означава, че не може да ни надмине във всичко друго.
Трета идея - това, че някой е по-слаб в някое отношение, не значи че е по-слаб във всичко. Това целия ни вид го бърка и то жестоко :-)
Четвърта идея - независимо колко си плати грешникът (дали двойно, петорно, десеторно и т.н.), вината за грешката му няма да се увеличи по никакъв начин. Тя остава една от момента, в който човекът осъзнае грешката си, до момента в който я забрави.
Пета идея - това, че не напомняме на някого всяка секунда каква ужасна грешка е направил, няма да го накара да забрави по-бързо. Може да му понижи самочувствието, самоувереността, самоуважението, щастието (при това може да стане перманентно), но не и да увеличи вината. Най-много да развалим един смислен (в някои отношения) човек, заради една грешка и да го осакатим психически, така че да не може да е от никаква полза в бъдеще, нито на нас, нито на себе си.
Шеста идея - животинският ни произход не ни дава правото да се държим като животни след като имаме изключително ценното богатство - разум!
Как да реагираме на чуждата грешка?
1. Проверяваме фактите. Какво точно се е случило, кой точно го е направил, как се е случило, защо се е случило, какво е накарало човека да сгреши така, случайно ли е или нарочно, влияе ли ни по някакъв начин или нямаме нищо общо?
2. След като сме решили да не се заяждаме (следвайки някои идеи по-горе), мислим по проблема (ако досега не сме решили, че няма смисъл да се занимаваме с чужда грешка). Измисляме разумно и логично решение, което ще доведе до максимално желания от нас резултат. Преценяваме страничните ефекти на евентуалното решение на проблема без да си представяме, че нещо болезнено за нас няма да е толкова болезнено на чужд гръб.
3. Независимо от т.2 отиваме да поговорим с грешника. Интересуваме се какво и защо се е случило от негова гледна точка, какво мисли той по въпроса и как смята да оправи нещата. Ако грешката му ни засяга, казваме му какво чувстваме и защо, как мислим че е най-добре да се постъпи и измисляме план заедно с него.
4. Изпълняваме всички или само някои идеи ако грешникът не е пълен идиот и е в състояние да разбере за какво става въпрос. В другия случай просто не се занимаваме, а оставяме хищниците (има ги...) да си свършат "работата".

Всички хора грешат. Идеята на грешките е да се учим от тях, не да ги възприемаме като ужас, от който трябва да бягаме като дявол от тамян. Безгрешни хора няма, няма и да има. Без грешки, няма да разберем кое е правилно и кое не. Това, че някой е открил истината за себе си, не значи че е открил универсална истина. Друг човек може все още да е е открил своята истина. Нима това е повод за подигравки и унижения? Това, че някой знае нещо повече не го прави по-умен, по-интелигентен или по-способен. Това, че друг не го знае, не го прави тъп, независимо от възраст и пол. В момента, в който всеки знае всичко, което знаят другите, ще си проличи кой е интелигентен, кой е "безгрешен", кой е велик и кой не. Такъв момент няма да настъпи. Може да има много причини за това, не всички щ разберем, но една от тях със сигурност е, за да не могат нискоинтелигентните да избият (от завист) високоинтелигентните (които могат да развият света). Като не знаем кой колко има в главата, всеки възприема, че другите имат колкото него и така чуждите грешки ни се струват много тъпи (нищо, че на грешниците някои наши грешки може да им се струват още по-тъпи, ние това не го знаем, нали?).
Не е "лошо" да грешиш, "лошо" е да повтаряш грешките си.



Гласувай:
1



1. анонимен - много полезни мисли, но само за о...
07.01.2009 16:54
много полезни мисли, но само за осъзнати хора
цитирай
2. bizcocho - тук мисля, че ще съм малко контра...
07.01.2009 18:56
тук мисля,че ще съм малко контра:))))))))Определено са ми неприятни хората,които вечно незнаят,объркали са се почти във всички случаи,вечно се извиняват,все не са се сетили,че определено действие,което не е повтаряемо,води до ...резултати и...като за капак ,ако разискваш с тях и попиташ,защо?,от гледна точка на каво?защо реши,че последствията ще са различни? ти отговаря"ами,незнам" и дори не може да изложи свое виждане...
Не мога да се извиня,че ги мисля не за неудачници,а за идиоти:)И при всички положения се смятам над тях:))))
Не мога да се замисля,колко нещастен е някой,че го смятам за глупак ,защото ,ако не си роден идиот , ума и желанието да се научиш да мислиш е въпрос на личен избор и ако някой не е уважил себе си,не виждам защо трябва да го правя аз.Друг е въпроса,че вместо да му се нахвърля,освен ако сам не си го изпроси, ще го илиминирам далеч от моя свят. Но,ако си го изпроси..дълго ще хленчи,колко е сбъркал,че си е мислел,"че съм друга". Хищник ли съм? За това,че не съм позволила някому да ме подреди до собствено ниво?Не смятам! Но,ако съм,постигнала съм го пропускайки безсмислените бездействия и дадени забавления,отдадена на четене,разговор с мислещи,учеща се да мисля,внимателно вглеждаща се в собствени и чужди постъпки.Дали греша?Да,но..много рядко!И общо взето за несъществени неща:)))))))
цитирай
3. анонимен - В една книга, единствената, която съм прочел
07.01.2009 19:20
се разказваше за едно време, в което останали да живеят САМО ХИЩНИЦИ. От там ми е останал спомена за най-страшното време, което аз самия отъждестявах с Ада..........хищник до хищник...........и единственото, което се очаква е кой от тях ще се нарани случайно или з амиг ще се окаже по-слаб или просто уморен, за да бъде РАЗКЪСЪН!
Хората живеем вече в този земен Ад.;(
НАЙ-СВИРЕПИЯТ ХИЩНИК Е ЖИВОТНОТО, НАРИЧАЩО СЕБЕ СИ ЧОВЕК
цитирай
4. injir - За съжаление
07.01.2009 21:49
Много грешки се оказват много фатални...
цитирай
5. viki11 - Ако няма справедливост в наказа...
08.01.2009 02:03
Ако няма справедливост в наказанията, се нахвърляме сами. И така е редно.
А психолозите в Бг са най-сбърканите хора, засега. Добре, че има такива някъде по света, да не кажа, че това не е наука.

Правило 1 - човекът има вродено чувство за справедливост и нужда от ред. Той се бори за възстановяването му. И е в правото си. Ако нямаш решение не отменяй тяхното.

От тук и цялата теория, която си дал излиза от релси.
Ах, горкия съгрешил човечец. В БГ съгрешилите са под закрила. Съвестните НЕ. Щот сте много отворени.

Физическият закон за равновесието важи и тук. Просто липса на равновесие и опити да бъда възстановена. Усет трябва, не само его.

И чувство за справедливост. А в него ЕГото не е над всичко.

Ако не напомниш на провинилият се, той много удобно забравя, че даже и си измисля оправдателна лъжа, за да не се чувства по никакъв начин виновен. Като изкривява истината. И пак нарушава равновесието. Оттам хармонията.

С духовното се раждаш. То не е в книгите.


Да, проверили сме фактите. Да, насочено е точно към нас и ни влияе, цялото внимание е върху "нас"-ед.ч.
Не смятаме, че грешникът има право на мнение.
Не смятаме да правим поправки.
Не смятаме, че грешката има шанс да бъде "забравена", най-малко простена.
Не смятаме, че е случайна, не би могла.
Набор от свидетели.
Бог забавя , но не забравя.

Не е грешка, а умисъл в престъплението.
И "Грешникът" е приел решението в пълния си разсъдък.
Подкрепено неискано от повторни признания за осмислена умисъл и непреставаща радост от случилото се.


Едно е да знаеш нещо и да не го знаеш.
Съвсем друго е да вредиш умишлено, и да не желаеш да вредиш.
Това се учи доста по-рано.
И се работи върху него в детска възраст.
Впоследствие е наивно да питаш, защо са решили
да те унизят, наранят, обидят, да ти навредят. Дори да не са успели, но това са ИСКАЛИ. Много сърцато.


Да откриваш истината в гащите на друг е малко по-различна грешка и не подлежи на корекция. Освен в комуните и сектите, където всичко е общо.


Това, че можем да изманипулираме при опит да обсъждаме въпроса няма да бъде допуснато.
Удобно измъкване, но се отхвърля тази възможност.


Има грешки и ГРЕШКИ.
За вторите не се предвижда проверка.

Вероятността грешката да бъде повторена е 100%.
Освен това вече е.

Много подредени думи и малко вложено чувство за справедливост. Само претенции. Идват от неправилно оцененото си финансово състояние спрямо другите в обществото. Парите не значат истина. За нея не трябват пари. Положението в обществото не дава предимства в този храм. Самооценката не е вярна.

цитирай
6. reason - viki11
08.01.2009 15:18
Обсъдих въпроса за престъпниците в поста. Грешките, за които говоря са всякакви - дори това, че някой е забравил да ти върне химикал. Всякакви грешки. Всичко, което човек може да направи по погрешка. Не говоря за обмислени престъпления. Това пак е грешка, но не толкова на престъпника, колкото на родителите му. Планираните престъпления не са "грешка" в смисъла на случайност.
цитирай
7. rummi - който прави изобщо нещо прави и грешки
08.01.2009 16:04
но темата е прекалено широка и така всичко казано може да се приеме и за вярно, и да бъде оборено.

а иначе - късогледите си виждат гредата в окото, а далекогледите - сламката в чуждото :-))))) въпрос на зрение :-))))) добре е да умеем да простим и на себе си, и на другите, а след това задължително да се заловим да поправим грешката. иначе не си е струвало да си правим труда да я правим.
цитирай
8. dobromirdimitrov - viki11 - Ако няма справедливост в наказа...
08.01.2009 16:09
Очевидно имате болезнен личен опит. Това обаче не е основателна причина да се нахвърляте на поста като хищниците споменати в него. От друга страна от коментара на колежката, виждам, че проявява разбиране към афективната ви реакция. Пред вид този факт и факта, че и двете сте от София, може би не е лоша идея да я посетите и поговорите с нея.
С уважение Д.Д.
цитирай
9. marinovdm - Понятия
08.01.2009 18:04
Какво значи "грешка". Какво значи "негрешка"? Какво значи "правилно" и "неправилно"?
Едва след това можем да си задаваме въпроси като: Грешка ли е да си избиваме комплексите, като посочваме грешките на другите? Грешка ли е, когато искаме да поправим грешките на другите? Грешка ли е, когато грешките на другите не ни интересуват? Не ни ли се е случвало доста често, да направим "грешка", а след време да сме благодарни на съдбата, че сме направили именно тази грешка?
цитирай
10. lubopitstvo - Много хубаво, браво! Може би не е ...
08.01.2009 19:44
Много хубаво, браво!
Може би не е само принципът на хищника, а и несъзнателен лов на вещици.Това, което не искаме да признаем, че притежаваме като лошо качество търсим и приписваме непременно на другите.Все едно със себе си се борим, ама не го разбираме.
цитирай
11. анонимен - Когато опрем до реалността, обаче,
10.01.2009 20:10
хайде ми отговорете, какво да правим с онзи, на когото всички са му виновни, но не и той самият. При това нанася психическа трамва на близки същества и пет пари не дава. Но по закон въпросният грешник има разни права и доста добре се възползва от недомислиците в законите на милата ни родина, за да вреди всячески. Възползва се също от анонимността, която великата демокрация ни предлага, под форма на предпалтени мобилни карти или медии, на които им е все тая какво ще обнародват, стига да става шоу и да печелят пари. Ех, ако всички грешници бяха поне малко човеци по природа...
цитирай
12. анонимен - ...
13.01.2009 22:21
Относно поста на viki11 - вероятността грешката да бъде повторена НЕ е 100%. Казвам го от личен опит. Как пък се навъдихте такива статистици. Вие сте толкова велики, че не грешите ли?
цитирай
13. kostadin - Хубава тема. А защо се появяват г...
16.01.2009 15:09
Хубава тема .
А защо се появяват грешките,при нормални човеци?
цитирай
14. lubopitstvo - kostadin
16.01.2009 18:24
Предполагам, защото не сме съвършени...
цитирай
15. sportishere - .
20.01.2009 18:57
Човекът и грешките са неразривно свързани.
цитирай
16. rummi - не мога да говоря в проценти :-),
21.01.2009 21:17
но има и случаи в които грешката е вярна.
цитирай
17. sportishere - hi!
23.01.2009 02:19
Грешката е само повод да започнеш нещата отначало и по-мъдро
цитирай
18. kostadin - Никак не ми харесва да съм съвършен, ...
23.01.2009 13:26
Никак не ми харесва да съм съвършен,завършен ,вкаменен- нека си останем грешници
цитирай
19. анонимен - vanda
04.02.2009 20:20
Темата е прекалено обширна но на прима виста ми идва мисълта :за всяка грешка има прошка,трябва винаги да умеем да прощаваме ,за да бъдем в мир със себе си.
цитирай
20. silencemurmur - В гората сред хищниците оцеляват най-силните.
21.02.2009 01:10
И най-силните оцеляват благодарение на тези, които ги следят и им се подчиняват. Който не е тих, когато шефът спи, не живее дълго сред маймуните. Който социално не се нагажда не продължава рода си.

Като кажа: не зная, казвам истината. Разумът "трябва да чака" докато има отговор: Зная или не зная. Знанието трябва първо да се усети като зная или незная.

Тези, които претендират да знаят, не знаят. Знание е, за да зная или незная усетно, като личност.

В същност винаги е Знание. Зная и незная са уравновесени. Иначе не би било каквото е.

Този, който разбира малко, разбира оптимално точно както този, който разбира много. За единя е малко. За другия е много, но е оптимално разбиране и за двамата.

Единят и другият са по природа самото Знание. От усетната разлика малко или много знание, не се мени нито количеството нито качеството на това, което е Знанието.

Разумът е способен "да се съгласи" с обстоятелството, че той не е това, което е Разумът. Това изменя ъгъла на виждане.

Акцептирам изведнъж и най-естествено, че ИМА по-знаещи и по-малко знаещи, макар че няма нито едните нито другите. Не е необходимост усетното знание или незнание, за да е Знание. Знанието е необходимост, за да ИМА по-знаещи и по-малко знаещи.

О, разум, признай си какво си в същност и се спаси, ти сам! Съгласи се, че си това, което си - Разумът или самото Знание или каквото и да е то.

Отърви се от заблудата си, че можеш да знаеш повече от това, което е самият Разум. Иначе оставаш роб на самия себе си. Оставаш да се печеш в страданието на невежеството си... и си смъртен.

За това не трябва време. Не трябва психо тренировки нито умни книги. За това не трябва помощ. То става без да става. Знание е. За това каквото става, става без да става. Знание е, за да знаеме и да не знаеме.

Silence



цитирай
21. evrazol - Само това беше достатъчно -
22.02.2009 19:11
"Това, че някой е открил истината за себе си, не значи че е открил универсална истина. Друг човек може все още да е е открил своята истина. Нима това е повод за подигравки и унижения?"

За съжаление имаме 21 коментара от позицията на универсалната истина. Смешно.
цитирай
22. odette - Факт
05.03.2009 17:54
Всеки гледа света от собствената си камбанария.
Кое е добро или зло - правилно или грешно, е субективно като идеята за абсолютната истина. Най-малкото критериите за оценка са различни. Това дали една грешка е незначителна, ужасна, непоправима, зависи от начина, по който възприемаш света и хората и в каква степен ги познаваш.
Освен това всеки е склонен да оневини себе си, а в същото време да преувеличава чуждите неуспехи - не виждаме греда в собствените си очи, а сламка в чуждите.
цитирай
23. dimitarf - грешките
09.08.2011 00:23
the beauty of life :)
мутация е единствения изход от ситуацията :)
за нови и по-интересни..
цитирай
24. анонимен - аз!
07.02.2012 21:19
Много добро съдържание !!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reason
Категория: Технологии
Прочетен: 618795
Постинги: 39
Коментари: 336
Гласове: 8779
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031