Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2008 13:51 - Homo Sapiens и Бог
Автор: reason Категория: Технологии   
Прочетен: 4952 Коментари: 14 Гласове:
2

Последна промяна: 08.05.2009 08:47


Homo Sapiens, разумен човек. Различен от човекоподобните маймуни, от които е произлязъл. Разумен! Значи мисли. Разсъждава. Така ли е?
Ние сме хора. Гледаме максимално да си улесним живота. И без това ни се струва труден - училище, работа, семейството с деца или без, домакинството... Много е сложно! И ние гледаме максимално да си го опростим. Измислихме пералнята, съдомиялната машина, прахосмукачката, котлона и фурната, телефона, компютъра, пистолета, презерватива, консервантите и във всяко отношение си улеснихме бита. Но не живеем само битово. Не сме неандерталци, не сме питекантропи и не се интересуваме само от храна, спане и секс (макар, че може да се поспори по въпроса). Разумът ни различава от всички останали животни с това, че ние мислим, разсъждаваме и правим изводи. Интелигентни сме (поне повечето, макар и донякъде).
Еволюционно породена характерна черта за всяко живо същество е, че то избягва болката и се стреми към удоволствието. Ето че и ние го правим. Да разсъждаваш и да си използваш мозъка изобщо не е лесно. Лесно ли ви се струва? Наблюденията показват друго.
Ние наблюдаваме заобикалящия ни свят. Като видим нещо непознато, се опитваме да си го обясним по най-логичния възможен начин. Виждаме жена си/гаджето си да говори с мъж (и дори изглежда й е приятно!), значи ни изневерява и ще скъсаме/ ще се разведем. Дъщеря ни излиза с момче, значи отиват да правят секс. Не сме виждали такъв паяк (змия, дори котка или куче), значи е отровен (опасен). Така преди хиляди години хората са си обяснявали далеч по-примитивни неща.
- Огън! Как се прави?
- Незнам.
- Значи Бог го е направил! (Бог, като висша сила, която контролира всичко, а ние й се подчиняваме, защото така "трябва" и не питаме кой го е създал, защото е лошо да задаваме неудобни въпроси. По-късно Бог възприема дори човешки образи...)

- Дъжд! Как се прави?
- Незнам.
- Значи Бог го е направил!

- Небе! Как се прави?
- Незнам.
- Значи Бог го е направил!

- (Каквото и да е)! Как се прави?
- Незнам.
- Значи Бог го е направил!

Науката откри, че нито огъня, нито дъжда, нито небето ги е направил Бог, а това са прости следствия от елементарни физични закони. Разбира се, науката откри още много. Сега имаме Вселена, сферична планета (не плоска!), милиарди звезди, галактики, планети... И точно както първобитните хора не са могли да си обяснят един дъжд, така и ние не можем да си обясним Вселената. Все още! И какво правим? Следваме същия модел на поведение. Улесняваме си живота. Щом не знаем как е направено, значи Бог го е направил! Достойно обяснение за човек с интелигентността на чорап. Улесняваме си живота с едно изключително просто обяснение и не желаем да мислим повече по въпроса. Оказва се, че мисленето е твърде труден процес за нас. Не е никакво удоволствие да мислиш и да не можеш да измислиш нищо, а още по-малко - да разбереш, че интелекта няма да ти стигне, за да го измислиш докрай. Оставяме мисленето на онези будали, учените, дето вместо да отидат да разтоварват камиони или да правят операции (спасявайки нечий живот), са седнали да разсъждават и са решили да разберат защо съществуваме! На кого му пука? Истината е, че на почти никого не му пука. Но както не можем да разберем защо съществуваме, така ще се затрием и пак няма да разберем защо. А защо не можем да разберем? Ми нали си имаме Господ, нали това е отговора на всичко, което не разбираме? Какво повече ни трябва?
Но, дами и господа, оказва се, че онези заблудени хорица, дето са тръгнали да се занимават с наука, все пак правят нещо. Постепенно те откриват как се създава всичко, което нашите прадеди са отдавали на Бог. Колкото повече разбират, толкова повече въпроси възникват. Сега знаем, че за един дъжд изобщо не е необходим Бог и дори децата в 3 клас учат "как се прави" дъжд. Ние сами успяхме Глобално Затопляне да си направим, камо ли някакъв си дъжд. Това, че можем да запалим огън, нямаше ли да ни направи богове в очите на един австралопитек? Да, а ние богове ли сме? Не. Но както открихме какво е дъжда, какво е огъня и какво общо имал Бог с тях, така открихме, че сме част от една огромна Вселена, за която не знаем почти нищо. Нашите учени също не знаят много за Вселената, все пак са открили съществуването й сравнително скоро. И ние достойно я приписваме на Бог, докато учените не открият как е била създадена.
Добре, но докога ще си обясняваме непознатите неща с Бог? Ясно, че за един питекантроп е било необходимо обяснение за почти всичко. Интелекта му е стигал до "по-висша сила", но ние имаме повече интелект, можем да мислим и знаем хиляди пъти повече от питекантропа. Защо продължаваме да приемаме неговото обяснение за непознатото? Всеки сам ще си отговори на този въпрос. Един общ отговор ще е безсмислен. Както знаем, тълпата има много глави, но нито един мозък. Всеки поотделно, обаче, има мозък и знае как да го използва.
За да открием какво е това, защо е така, отговорите на всичките ни въпроси (а въпросите се множат в геометрична прогресия, спрямо научните открития), трябват време и мислене (наскоро науката откри, че време не съществува, но на нас ще ни е необходима тази илюзия докато не измислим как да я отпишем. Но тя не ни кара да спираме да мислим, за разлика от Бог). Време докато науката се развие до ниво, на което ще е в състояние да отговори на всички въпроси. Мислене, за да се развие изобщо. Липсата на обяснение не означава Бог, а означава липса на обяснение. Тази липса постепенно се запълва, докато се превърне в обяснение. Но запълвайки я с Бог или с някаква друга "висша сила", не правим нищо, дори се излагаме.
Мислете и разсъждавайте! Не спазвайте приетите правила (включително правилата "как да мислим"), само защото са приети, а мислете с какво ви помагат и с какво ви пречат, защо са били създадени и кой ги е създал, с каква цел. Дете на мислещи родители не става идиот, а идиоти в момента колкото искаме. Ако ние не го измислим, децата ни ще го измислят, благодарение на това, че ние сме разсъждавали. Не сме безпомощни само защото не сме учени. Безпомощни ставаме в момента, в който приемем, че всичко е създадено от висша сила и няма смисъл да мислим как и защо, след като нищо не можем да направим.
Но ние можем! И е време да го направим.



Гласувай:
2
0



1. lubopitstvo - Днес се намираме в "ерата на ...
27.12.2008 18:36
Днес се намираме в "ерата на угнетението" и "шока от бъдещето".Фрустрацията и отчуждението са взели епидемични размери, богатството поражда отегчение, а изобилието - безсмислие.Явно прогресът и нещастието са просто двете страни на въртяща се монета.Тъй като самото желание за прогрес предполага недоволство от сегашното състояние на нещата, колкото повече се стремим към прогреса, толкова по-остра неудовлетвореност изпитваме.В стремежа да акцентираме на позитивното и да елеменираме негативноото ние забравяме, че едното няма стойност без другото...
Тези неща ги прочетох в книгата, която чета и много се съгласих с тях.
Колкото до Бога....усещането за него ни създава уют и обяснява леността ни.Това е неправилно, разбира се, но .... толкова векове минаха така, като се озръщам май ще минат още много по същия начин, ако оцелеем.
цитирай
2. reason - Няма да минат още много :-)
27.12.2008 20:09
Няма да минат още много :-)

И ще гледаме да оцелеем.
цитирай
3. krivoshapkova - Трудна
27.12.2008 21:02
работа е мисленето, не е за всеки ум лъжица :))) Първо трябва да възникне въпрос, да си го зададем, или да е провокиран от ситуацията, после да се изследват всички аспекти на темата , която засяга ,да се определи целта, да се набележат няколко варианта/ стратегии/ за решаването на целта и да се апробира верността на решението...и ако не е задоволително, да се започне отново...По-лесно е да обясняваме непознатото с Бог, нали? ;)
цитирай
4. reason - krivoshapkova :-)
27.12.2008 21:24
Както го описа, наистина прозвуча сложно :-)) Както американец би описал какво значи "готовност на детето да използва гърнето вместо памперса" - просто нещо, а обяснено все едно детето трябва да стане поне на 30, за да започнем да го занимаваме с това :-))) Явно и хората просто приемат по-лесния вариант - Бог.
Мисленето винаги ми се е струвал по-лесния вариант. Незнам как нормален човек живее спокойно, знаейки че не разбира нещо, което се отнася до цялото му съществуване.
цитирай
5. lubopitstvo - Reason, даже и да мислим къде е га...
28.12.2008 10:14
Reason, даже и да мислим къде е гаранцията, че ще мислим по правилния начин?Един ще каже - правилно е така, друг - онака.И всеки ще си мисли, че е прав.
Обществото ни наистина стана много консуматорско, което допълнително ни прави мързеливи - мързи ни и да мислим.Колкото по-лесно и на тепсия ни се предлагат нещата, толкова повече губим амбиция да се напрегнем за каквото и да е.Пада прага ни умора или с други думи- кучето скача според тоягата.
цитирай
6. reason - Няма "правилен" начин ...
28.12.2008 10:21
Няма "правилен" начин на мислене. Всеки ще мисли различно и ще пазим знанията, от които има полза. Един ще каже "Това е така", друг "Това не е така" и трети чрез опит ще докаже как е всъщност. Но опитът няма да се състои, ако никой не мисли дали това е така или не.
цитирай
7. rummi - никога няма да отговорим
28.12.2008 11:55
на всички въпроси и необяснимо винаги ще има. най-великите учени са направили откритията си с преклонение към Бога в душата си.
цитирай
8. lubopitstvo - Хей, дори резултата от опита всеки ...
28.12.2008 12:35
Хей, дори резултата от опита всеки тълкува по различен начин...
цитирай
9. reason - :-)
28.12.2008 13:51
Никога няма да отговорим на всички въпроси и не е необходимо. Но на сегашните отговор има.

lubopitstvo :-)

Зависи какъв е опита ;-)
цитирай
10. physnews - към румми (номер7)
28.12.2008 17:48
хм, всъщност учените са се прекланяли не пред религиозния "Бог", а пред идеята за смислен, логичен и вселенски природен закон :-) което си е съвсем различно, както и да го гледаш.
цитирай
11. errorreport - Страхотно!
02.01.2009 14:02
Точно от такива хора има нужда планетата - които да научат другите как да мислят, за да се развиват. Браво! Поздравления! :)
цитирай
12. анонимен - :)
08.01.2009 11:54
Явно въображението и способността за абстрактно мислене могат както да дават възможност за изобретателност и творчество, така и да ни помагат да се самозаслепим, защото предоставят възможността сами да си измислим концепцията за висша сила и после да вярваме в нея :)
Наистина е като бягане от отговорност. Започвам да се замислям каква е причината да има толкова много хора сляпо вярващи в Бог под формата на един или друг вид религия, въпреки че науката успя да обясни почти всичко, което допреди се приписваше на Бог. Защо казвам "почти всичко"? Имам следното наблюдение - всички религии са така направени, че да предлагат отговор на въпроси свързани с живот след смъртта. Това е въпрос, пред който науката е безсилна. Тъй като самата наука се базира на наблюдения, според нея смъртта е процес с който всичко свършва, целия живот. Съзнанието също. Човек има вроден страх от това, а тъй като религиите предлагат алтернатива, те са като един вид успокоение.
Разбира се че да се разчита на такова нещо съвсем не е разумно, но пък аз поне си имам такова обяснение за масовото вярване в Бог.
цитирай
13. dobromirdimitrov - :)
08.01.2009 16:23
Емоцията и чувството онтологично предшестват мисленето... и все още са по-силни от него. Следователно го контролират.
цитирай
14. xsapience856 - Скъпо рийзънче,
11.01.2009 23:21
твоята статия ми стана любима на тема "сапиенс". Дълбок поклон пред аналитичните ти способности. Всъщност всички твои блогове са ми любими...
Честита Нова Година с много щастие, ама толкова много, че да се чудиш какво да го правиш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reason
Категория: Технологии
Прочетен: 399634
Постинги: 39
Коментари: 336
Гласове: 8775
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930