Постинг
12.11.2008 16:07 -
Хората и лъжата - любов от пръв (и единствен) поглед
Хората обичат да бъдат лъгани. Животът на човек преминава в борба. Борба за щастие, от която следват всички останали - борба за оцеляване, любов, знания, смислен живот... Човек мечтае за свят, в който няма нужда да се бори за повечето неща, всичко е прекрасно, всички са щастливи, най-големите проблеми са всъщност дребни и се решават за секунди. Но светът не е такъв. По-точно светът може да е такъв, но със сигурност ние не сме. Разглеждайки хората като вид - Homo Sapiens - обективно виждаме точно какви са: същества, които се борят за оцеляване, а оттам те са егоисти. Всеки прави единствено това, от което самият той ще има полза." Другият има значение за мен докато ми е изгоден (независимо по какъв начин) - това е единствената причина (следствие от борбата за щастие и борбата за оцеляване след нея) за взаимоотношенията между хората, общуването... цивилизацията (по-точно желанието ни да я създадем). Това е и истината, която никой не си признава, защото е бил научен, че е лошо или не иска да признае, с цел да запази някакво достойнство (Пред кого? Пред Онзи. Защо? За да има добро мнение. Защо? Защото ми е изгоден. И така до безкрай...). Дори самият факт какво представляват Homo Sapiens е една истина, която не желаем да чуем. Homo Sapiens не са само това, но в случая тази характеристика имаше значение и беше разгледана.
Хората не искат да знаят истината. Предпочитат да се заблуждават, да бъдат заблуждавани и да си живеят в псевдо щастието на заблудата. Прекрасно е да не знаеш и да не разбираш - колкото по-малко знания и разбиране, толкова по-малко проблеми. Хората искат да се чувстват велики, достойни, невероятни, желани, обичани, единствени, страхотни, главозамайващи... богове ... Защо искат да се чувстват така и търсят това усещане ако и без друго са такива? Може би не са. В което няма нищо лошо или неочаквано. Но това подлежи на промяна, не е тук моментът да се откажат. Но какво правим ние? Нямаме търпение да се развием във вид, който наистина ще се доближава много до горе-описания. Затова нека всеки един от нас, самичък, разбира се (ние не сме заедно, всеки е егоист и действа сам за себе си) открие нещо или някои, който го кара да се чувства така.
И дотук прекрасно, имаме някакво временно, неустойчиво, но все пак решение на проблема. Но на нас не ни липсват само себеподобни, които да ни се възхищават. На нас ни пречат и ситуациите, които показват ясно какви сме (или дори само тези, които показват какви не сме). Целият ни живот ясно ни показва какви сме, но ние си затваряме очите, обръщаме гръб на истината, продължаваме все едно нищо не се е случило. Ние си затваряме очите прекрасно, но не стига само това. Имаме нужда и другите да ни заблуждават, за да сме сигурни, че все пак сме прави. Измисляме си идеалния живот и се стремим да поддържаме всичко така, както ни е необходимо/изгодно. Няколко не-базови, случайно избрани дребни примера: "Кажи ми, че ме обичаш!", "Според теб той харесва ли ме? - О да!!! Със сигурност!", "Правилно ли постъпих? Какво мислиш по въпроса (посмей да мислиш, че съм в грешка, ще ми развалиш идилията!)", "Това че той/тя каза/направи това/онова, означава че............... (него никой не го пита, разбира се)", "Нали не пушиш/пиеш/правиш секс?", "Този продукт ще направи кожата ви прекрасна, невероятна... Да не ви пука, че е направен от неща, които не бихте искали да докоснете... макар че вие като достоен човек няма да искате да знаете от какво е направен, за да живеете в прекрасната заблуда за идеалния продукт..."
Приятно ни е да бъдем заблуждавани от останалите. Ние нарочно не търсим истина и знания, за да запазим идеалния живот такъв, какъвто е. Другите пък ни помагат да утвърдим твърдия като памук идеален живот, който си мислим че имаме или искаме да имаме. Не искаме да знаем истината, защото истината - докъдето можем да я видим - е грозна (в нашите очи). Човек много трудно може да види красотата отвъд това, до което и без това едвам се добираме, защото не може да стигне до там - мисленето ни не е пригодено да вижда мащабно. Дори не е пригодено да си представи какво е мащабен поглед върху всичко съществуващо.
Ние не усещаме какво изпитва другия. Понякога усещаме емоциите му в определена ситуация (в следствие на слаба интуиция и догадки за вероятност), но не сме в състояние да изпитаме болката или щастието му (най-вече болката...). Усещането на другия (засега) не е част от комплекта умения, задължителни за оцеляването ни. Ето защо ние се опитваме да се убедим (или други да ни убедят), че това, което Той е направил (и което, да кажем, много ни е наранило) не е имало за цел да ни нарани/убие (а то, например, е имало за цел точно това), и търсим "доказателства", че сме прави, само защото не ни се иска да повярваме какво наистина се случва, а най-вече не ни се иска да се изправим пред проблемите след осъзнаването на истината - "Какво да мисля/правя, какво трябва да мисля/правя, защо трябва да го мисля/правя...?".
Заблудата ни помага психологически да "оцеляваме", но ние все по-добре разбираме света, а скоро ще започнем да разбираме по-добре самата Вселена. Преди това, обаче, трябва да разберем себе си, а това няма да стане като се заблуждаваме.
Хората не искат да знаят истината. Предпочитат да се заблуждават, да бъдат заблуждавани и да си живеят в псевдо щастието на заблудата. Прекрасно е да не знаеш и да не разбираш - колкото по-малко знания и разбиране, толкова по-малко проблеми. Хората искат да се чувстват велики, достойни, невероятни, желани, обичани, единствени, страхотни, главозамайващи... богове ... Защо искат да се чувстват така и търсят това усещане ако и без друго са такива? Може би не са. В което няма нищо лошо или неочаквано. Но това подлежи на промяна, не е тук моментът да се откажат. Но какво правим ние? Нямаме търпение да се развием във вид, който наистина ще се доближава много до горе-описания. Затова нека всеки един от нас, самичък, разбира се (ние не сме заедно, всеки е егоист и действа сам за себе си) открие нещо или някои, който го кара да се чувства така.
И дотук прекрасно, имаме някакво временно, неустойчиво, но все пак решение на проблема. Но на нас не ни липсват само себеподобни, които да ни се възхищават. На нас ни пречат и ситуациите, които показват ясно какви сме (или дори само тези, които показват какви не сме). Целият ни живот ясно ни показва какви сме, но ние си затваряме очите, обръщаме гръб на истината, продължаваме все едно нищо не се е случило. Ние си затваряме очите прекрасно, но не стига само това. Имаме нужда и другите да ни заблуждават, за да сме сигурни, че все пак сме прави. Измисляме си идеалния живот и се стремим да поддържаме всичко така, както ни е необходимо/изгодно. Няколко не-базови, случайно избрани дребни примера: "Кажи ми, че ме обичаш!", "Според теб той харесва ли ме? - О да!!! Със сигурност!", "Правилно ли постъпих? Какво мислиш по въпроса (посмей да мислиш, че съм в грешка, ще ми развалиш идилията!)", "Това че той/тя каза/направи това/онова, означава че............... (него никой не го пита, разбира се)", "Нали не пушиш/пиеш/правиш секс?", "Този продукт ще направи кожата ви прекрасна, невероятна... Да не ви пука, че е направен от неща, които не бихте искали да докоснете... макар че вие като достоен човек няма да искате да знаете от какво е направен, за да живеете в прекрасната заблуда за идеалния продукт..."
Приятно ни е да бъдем заблуждавани от останалите. Ние нарочно не търсим истина и знания, за да запазим идеалния живот такъв, какъвто е. Другите пък ни помагат да утвърдим твърдия като памук идеален живот, който си мислим че имаме или искаме да имаме. Не искаме да знаем истината, защото истината - докъдето можем да я видим - е грозна (в нашите очи). Човек много трудно може да види красотата отвъд това, до което и без това едвам се добираме, защото не може да стигне до там - мисленето ни не е пригодено да вижда мащабно. Дори не е пригодено да си представи какво е мащабен поглед върху всичко съществуващо.
Ние не усещаме какво изпитва другия. Понякога усещаме емоциите му в определена ситуация (в следствие на слаба интуиция и догадки за вероятност), но не сме в състояние да изпитаме болката или щастието му (най-вече болката...). Усещането на другия (засега) не е част от комплекта умения, задължителни за оцеляването ни. Ето защо ние се опитваме да се убедим (или други да ни убедят), че това, което Той е направил (и което, да кажем, много ни е наранило) не е имало за цел да ни нарани/убие (а то, например, е имало за цел точно това), и търсим "доказателства", че сме прави, само защото не ни се иска да повярваме какво наистина се случва, а най-вече не ни се иска да се изправим пред проблемите след осъзнаването на истината - "Какво да мисля/правя, какво трябва да мисля/правя, защо трябва да го мисля/правя...?".
Заблудата ни помага психологически да "оцеляваме", но ние все по-добре разбираме света, а скоро ще започнем да разбираме по-добре самата Вселена. Преди това, обаче, трябва да разберем себе си, а това няма да стане като се заблуждаваме.
Права си, доста при това за всичко, което си написала.Напълно ме разконспирира :)) Но защо така се получава - защо предпочитаме самозаблудата пред истината?Заради неустойчивостта на психиката си, заради вечните комплекси, заради неувереността си, заради слабостта си.Животът е твърде труден и стресиращ, ако се лишим и от самозаблудите си, ще откачим.Поне така мисля сега.
Между другото, цялата религия се изгражда на тази наша нужда.Рекламата е една огромна лъжа, която ние приемаме с радост.Управлението ни е също една лъжа.Кофти положение...и все така ли ще бъде?
цитирайМежду другото, цялата религия се изгражда на тази наша нужда.Рекламата е една огромна лъжа, която ние приемаме с радост.Управлението ни е също една лъжа.Кофти положение...и все така ли ще бъде?
Няма да продължи вечно. Ние сме вид и се развиваме. Някои действия биха ни довели до по-скорошна липса на желание да бъдем лъгани. Правилното възпитание, което не се случва почти никъде (освен в един филм, а и там има какво да се промени) ще доведе до уверени, отговорни и самостоятелни личности, с достойнство. Колкото повече, толкова повече :-) Като тези хора няма да имат нужда да бъдат лъгани, за да се чувстват добре. От друга страна, има ли кой да възпита такива хора? Някой ще трябва да отдели почти всичкото време на Земята, за да се занимава с отглеждането само на един. Родителите са твърде заети, нервни, бързащи...
Истината не е красива и не на всеки му е приятно да бъде част от нея. Един чист пример, който скоро няма да се случи - хората се разпределят по професии и заплати според това колко интелигентни са. Един човек с интелект под 100 точки (което е "нормалното") няма ли да завижда и да прави мръсно на този със 130 точки? Първият ще работи някъде, където го ръководят и му дават заповеди, а вторият ще дава заповедите. Всички с IQ под 120 ще се вдигнат на стачки и протести, ще предизвикат размирици в обществото и т.н.... и накрая всички ще бъдат принудени да са "равни" (а хората, колкото и жалко да е за някои, не са равни... само имат равни права и то от неотдавна), добре приемани, уважавани и т.н. Някои примери за наскоро случили се такива "промени" - интеграция на циганите, приемане на негрите (че даже и името им смениха, да не било обидно), интеграция на инвалидите (преди години си седяха вкъщи и общо взето нищо не правеха), същото и с пенсионерите - сега като се качиш в претъпкан автобус, няма да видиш един млад човек на седалка, и много други промени като тези. Сега децата израстват с идеята, че всички са равни, еднакви, т.н. Гледам една детска книжка с картинки - 2 деца, бяло и чернокожо си играят. А че в България ченокожи почти няма, на кой му пука...По-добре да бяха нарисували бяло дете да си играе с циганче - поне ще има смисъл българският родител да обяснява какво става. Децата трябва да знаят какви раси има по всета, но е глупаво да им се втълпява, че едва ли не всички раси са навсякъде. Или че всички хора са еднакво интелигентни, еднакво способни, еднакво знаещи...
Интересно ми е какво ще стане с човек, който от малък израсне в семейство където се казва само истината - какво е това, какъв е този, защо е така и др. Вероятно ще го линчуват като навърши 18 :-)))
цитирайИстината не е красива и не на всеки му е приятно да бъде част от нея. Един чист пример, който скоро няма да се случи - хората се разпределят по професии и заплати според това колко интелигентни са. Един човек с интелект под 100 точки (което е "нормалното") няма ли да завижда и да прави мръсно на този със 130 точки? Първият ще работи някъде, където го ръководят и му дават заповеди, а вторият ще дава заповедите. Всички с IQ под 120 ще се вдигнат на стачки и протести, ще предизвикат размирици в обществото и т.н.... и накрая всички ще бъдат принудени да са "равни" (а хората, колкото и жалко да е за някои, не са равни... само имат равни права и то от неотдавна), добре приемани, уважавани и т.н. Някои примери за наскоро случили се такива "промени" - интеграция на циганите, приемане на негрите (че даже и името им смениха, да не било обидно), интеграция на инвалидите (преди години си седяха вкъщи и общо взето нищо не правеха), същото и с пенсионерите - сега като се качиш в претъпкан автобус, няма да видиш един млад човек на седалка, и много други промени като тези. Сега децата израстват с идеята, че всички са равни, еднакви, т.н. Гледам една детска книжка с картинки - 2 деца, бяло и чернокожо си играят. А че в България ченокожи почти няма, на кой му пука...По-добре да бяха нарисували бяло дете да си играе с циганче - поне ще има смисъл българският родител да обяснява какво става. Децата трябва да знаят какви раси има по всета, но е глупаво да им се втълпява, че едва ли не всички раси са навсякъде. Или че всички хора са еднакво интелигентни, еднакво способни, еднакво знаещи...
Интересно ми е какво ще стане с човек, който от малък израсне в семейство където се казва само истината - какво е това, какъв е този, защо е така и др. Вероятно ще го линчуват като навърши 18 :-)))
Абе, да ти призная, аз имам две деца.С голямата голямо говорене на истината падна.Вече е на 14 и не е щастлива.Не е щастлива да няма почти никакви илюзии и дори си мисля, че може би, съм виновна за това.Май е въпрос на житейски избор - това да вярваш или да се съмняваш и разсъждаваш.
С годините все повече се отвръщавам от лъжата, но аз сама си стигнах до изводите по моите си пътища.И въпреки това пак се хващам в разни дребни самозаблуждения.Няма как да не се заплесна, например по крем, който ми обещава, че пак ще ми върне младостта.Странното е, че знам, че ми продават надежда и въпреки това толкова силно искам да повярвам, че отивам и си го купувам.Въобще примери много и в най-различни области от житието и битието ми :))
цитирайС годините все повече се отвръщавам от лъжата, но аз сама си стигнах до изводите по моите си пътища.И въпреки това пак се хващам в разни дребни самозаблуждения.Няма как да не се заплесна, например по крем, който ми обещава, че пак ще ми върне младостта.Странното е, че знам, че ми продават надежда и въпреки това толкова силно искам да повярвам, че отивам и си го купувам.Въобще примери много и в най-различни области от житието и битието ми :))
Самовнушението е 99% от действието на който и да е продукт, която и да е ситуация, независимо каква. Ако група хора се съберат някъде и повярват, че в небето има малко зелено драконче, то в небето наистина ще има малко зелено драконче :-)
цитирайДааааааааааа, самовнушението е голяма работа.То може да ни направи щастливи, може да ни направи нещастни, може да ни накара да обичаме силно, или да мразим със същата сила.Как се чувстваме във всеки момент се определя от това какво сме си самовнушили в този момент.Е, и за каква истина да говорим при това положение?:))
цитирайПри самовнушението се залъгваме благодарение на това, което са ни учили като малки. При чуждото внушение ни залъгват директно :-)
цитирайАма, Reason, сега то излиза, че все се залъгваме, а това не може да е вярно...Защо, например, винаги когато си самовнушаваме трябва да приемаме, че си внушаваме лъжа?Може пък истината да си внушаваме.Защо да приемаме също, че това, което са ни научили като малки е лъжа?Може пък да е истина..И въобще кой може да каже със сигурност кое е истина и кое лъжа?Истината е субективна.Ако с теб сме на един акъл по даден въпрос може да стигнем до извода, че да - еди кое си е истина.Но ако мислим различно, ти ще твърдиш, че моето е лъжа.Хъм, какво ще кажеш?
цитирайНякои простички "лъжи" или по-точно неправилности (като не искам думата да звучи рязко, просто описателно), които са ни учили като малки: "Опасно е да говориш с непознати, да излизаш на среща с човек от интернет", "Лошо е да правиш секс преди брака/ ще забременееш ако правиш небезопасен секс", "Това е лошо, онова е добро, този човек е такъв, онзи е онакъв..." - Всеки един съвет, определение, забрана, мисъл съдържа лъжа или грешка. Всичко е вероятност. Никой не може да каже нищо със сигурност, затова всяко определение е лъжливо и цели да приближи човек до нечия идея. Дотук за малките деца. Не бих твърдила, че мнението ти е лъжа или чието и да е мнение (включително моето) е лъжа. Но няма проблем да не е истина, а това е достатъчно. Истината не е субективна, но в човешките представи е таква благодарение на всичко останало - самозалъгване, заблуждения, субективно мнение...
Човек не може да отговори с истина дори на един най-елементарен въпрос - "Какво е това?". Да оставим настрана, че всеки ще каже нещо различно. Няма правилен отговор, затова всички просто са неправилни. "Това е телефон", но не е така. "Това (същото) е съвкупност от атоми", но и така не е (да започнем с това какво е атом...). Всяко определение за въпросния (в човешките представи) телефон ще е само и единствено човешко, а това не го прави истина. Прави го пригодено за употреба от човешките същества.
цитирайЧовек не може да отговори с истина дори на един най-елементарен въпрос - "Какво е това?". Да оставим настрана, че всеки ще каже нещо различно. Няма правилен отговор, затова всички просто са неправилни. "Това е телефон", но не е така. "Това (същото) е съвкупност от атоми", но и така не е (да започнем с това какво е атом...). Всяко определение за въпросния (в човешките представи) телефон ще е само и единствено човешко, а това не го прави истина. Прави го пригодено за употреба от човешките същества.
Хубаво, кое следва да приемаме за истина тогава?Що е истина?Въобще способни ли сме да я откриваме?Май не, или поне с такова впечатление останах от отговора ти.За каква лъжа говорим тогава, след като не можем да определим истината.Субективни или не, това сме ние хората - всеки с истината, която му отърва за момента...
цитирай"истината, която му отърва за момента" не е достатъчна :-) Кое да приемаме за истина? Когато разберем Вселената, вероятно ще знаем.
цитирайПодозирам, че за съжаление, това няма да стане в този мой живот :((
Освен да предприема собствено проучване на Вселената, щот съм много готина и още по-умна :))Не човек, а Свръхчовек !
Между другото, със същият успех можеше да кажеш, че ще разберем истината и когато си видим ушите без огледало :))
цитирайОсвен да предприема собствено проучване на Вселената, щот съм много готина и още по-умна :))Не човек, а Свръхчовек !
Между другото, със същият успех можеше да кажеш, че ще разберем истината и когато си видим ушите без огледало :))
Не мисля така. Например, ушите си можем да видим отразени във вода или на снимка. Но със сигурност човешкият вид няма да се развие до такава степен, че да разбере Вселената, в близките няколко хиляди години. Собствено проучване малко трудно ще предприемеш :-) Иначе, чудесно, че си готина и умна :-)))
Ако хората си бяха останали на мнение, че "Ще открием кибрита след 1000 години, така че дай да не мислим за това и да си палим огън с дървени пръчки", то и досега нямаше да имаме кибрит.
цитирайАко хората си бяха останали на мнение, че "Ще открием кибрита след 1000 години, така че дай да не мислим за това и да си палим огън с дървени пръчки", то и досега нямаше да имаме кибрит.
Вярно, че ме хвана на късо с това за ушите.Такава му е приказката, нали знаеш...
Reason, хилядолетия наред хората живеят в някаква лъжа, оплели сме се толкова здраво, че вече се чудим дали наистина лявото е ляво и дясното дясно.Ако можем да се чудим, разбира се.Ти сега ми казваш първо, че още хилядолетия трябват евентуално, може би, ако и т.н.да разберем Вселената и с това истините за света, а аз пък да седа в мъдро съзерзание и да не нервнича, защото ето на - виждам ли кибрита как успяха да го открият! :)) Разбери, изчака ми се чакането!
цитирайReason, хилядолетия наред хората живеят в някаква лъжа, оплели сме се толкова здраво, че вече се чудим дали наистина лявото е ляво и дясното дясно.Ако можем да се чудим, разбира се.Ти сега ми казваш първо, че още хилядолетия трябват евентуално, може би, ако и т.н.да разберем Вселената и с това истините за света, а аз пък да седа в мъдро съзерзание и да не нервнича, защото ето на - виждам ли кибрита как успяха да го открият! :)) Разбери, изчака ми се чакането!
Ако не бяха минали тези хилядолетия, нямаше да можем дори да мислим на това ниво.
цитирайОк, съгласявам се!
цитирай
16.
анонимен -
.....:)
25.11.2008 22:36
25.11.2008 22:36
Ох, вашия диалог ми заприлича на диалог между мъдреци.Уж говорят умни приказки а то излиза че всичко е самовнушение и вероятност.Много скучно и безполезно.
цитирайА ти анонимен защо не напишеш нещо интересно и полезно по темата, като критикуваш.
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=jsPBVNecOMo&feature=related
Руми
цитирайРуми
не бива да се заблуждаваме.Това наистина много ни пречи.Забавя развитието ни,разпилява ни.
Поздрави за интересните размисли!:)))
цитирайПоздрави за интересните размисли!:)))
Заблудата в ограничени количества е добра докато се научим да виждаме цялата истина. Но ние прекаляваме :-)
цитирайЧувството за мярка ще ни спаси.Остава да си го създадем и съхраним.
Човек се учи цял живот.Може пък да се научи ,да вижда и цялата истина.:)))
цитирайЧовек се учи цял живот.Може пък да се научи ,да вижда и цялата истина.:)))
Ако се научим да виждаме цялата истина, това ще е голямо щастие за вида ни :-)
цитирайтака е.
Поздрави!:)))
цитирайПоздрави!:)))
виж, илюзиите - да. особедо когато са или красиви, или майсторски създадени. не всичко, което не е 100% истина, е лъжа. а какво е истина, междувпрочем?
цитирайсе научи да виждаме цялата истина, просто защото такава няма...;) Истината има много лица и всяко от тях, априори, е истинско за някого или за някои. Естествено, може да се отдели едно от тях и да се натрапи на всичките седем милиарда от вида ни като единственото и непреходно истинско. Безброй са опитите в това отношение и всички те са неуспешни. Като се има предвид, че започват от зората на цивилизацията, когато сме били сравнително малко на брой и, следователно, "по-лесни" за манипулиране..., това си е направо безнадеждна работа. Което не ни пречи да опитваме отново и отново. Като средствата за постигане на целта оттогава досега не са се променили кой знае колко. В това отношение видът Хомо Сапиенс е доста консервативен...;) А може би ти вярваш, че ние сами ще достигнем до "правилното" лице на истината, скрито някъде там сред многото "неправилни". Само че, дори да тръгнем вкупом да го търсим, поотделно всеки един от нас в крайна сметка "ще намери" онова лице на истината, което е считал за истинско, далеч преди Голямото Общо Търсене...;))
Казваш: "Ако се научим да виждаме цялата истина...", Reason, и вероятно имаш предвид, че някой трябва да ни научи. / Щото, ако остане на нас, ние ще се избием, далеч преди да сме се научили...;) / Ах, този Някой, който има толкова много имена през вековете и хилядолетията! И въпреки неговото постоянно присъствие, така си и останахме ненаучени. И слава, богу! Представяш ли си, Reason, изведнъж и някак от самосебе си да ни се разкрие цялата истина, и то така че всички да я видим и възприемем, за което ти казваш: "...това ще е голямо щастие за вида ни." Напротив, Reason! От това по-голямо нещастие ще е единствено самоунищожението на вида ни. Но за да го проумееш, трябва да мислиш като мен. Което не ти препоръчвам! Понеже аз мисля, че без заблужденията истината не може да съществува, най-малкото защото ще се лиши от база за сравнение...;) А и обратното е вярно.
Поздрави за постинга!
цитирайКазваш: "Ако се научим да виждаме цялата истина...", Reason, и вероятно имаш предвид, че някой трябва да ни научи. / Щото, ако остане на нас, ние ще се избием, далеч преди да сме се научили...;) / Ах, този Някой, който има толкова много имена през вековете и хилядолетията! И въпреки неговото постоянно присъствие, така си и останахме ненаучени. И слава, богу! Представяш ли си, Reason, изведнъж и някак от самосебе си да ни се разкрие цялата истина, и то така че всички да я видим и възприемем, за което ти казваш: "...това ще е голямо щастие за вида ни." Напротив, Reason! От това по-голямо нещастие ще е единствено самоунищожението на вида ни. Но за да го проумееш, трябва да мислиш като мен. Което не ти препоръчвам! Понеже аз мисля, че без заблужденията истината не може да съществува, най-малкото защото ще се лиши от база за сравнение...;) А и обратното е вярно.
Поздрави за постинга!
Ненаучени сме, защото не сме готови. Има време за това.
Ако сега видим цялата истина можем да полудеем и дотук. Но когато я видим (не нашето поколение, не и следващите 1000, но може би някъде към следващите 50 000) ще сме готови и няма да се избием.
цитирайАко сега видим цялата истина можем да полудеем и дотук. Но когато я видим (не нашето поколение, не и следващите 1000, но може би някъде към следващите 50 000) ще сме готови и няма да се избием.
помежду ни е, че ти гледаш на Хомо Сапиенс като вид, а аз като на 7 милиарда отделни индивиди с различни схващания за живота и света и оттам със свои истини, породени от тях. И затова, когато и да видим "цялата истина", едни може и да полудеят, други не, а ще има трети, четвърти и така нататък до изчерпването на разнообразието във вида...;) За разума, Reason, времето е без значение! А Хомо Сапиенс не се ли превежда като "човек разумен"?!
Разумът във всичките си проявления е готов да посрещне всякакви предизвикателства още от пръкването си във вселената. Дори и тези, произтичащи от самия него, а те повечето са такива...;) Винаги готов! Защото, ако не е, нямаше да го има.
цитирайРазумът във всичките си проявления е готов да посрещне всякакви предизвикателства още от пръкването си във вселената. Дори и тези, произтичащи от самия него, а те повечето са такива...;) Винаги готов! Защото, ако не е, нямаше да го има.
henzelski, знаеш ли, че много убедително ми звучиш...Склонна съм да ти повярвам :))
цитирайИстините за целия ни вид са едни. Дали за някой ще е зелено, а за друг червено, за целия вид съществува понятието "цвят".
За разума времето е без значение. Време няма. Времето е илюзия на съзнанието. Но именно за разума има време. Разумните видове са единствените, които усещат "време".
Хомо Сапиенс се превежда точно така. И кой го е превел? Хомо Сапиенс го е превел. И човек е разумен. Това означава, че от всички видове на планетата, той разбира най-много (или разбира изобщо каквото и да е), но това изобщо не означава, че разбира дори 1% от Вселената.
Разумът не е готов да посрещне всякакви предизвикателства, а предизвикателства, които е в състояние да поеме. Разумът е любопитен и търси. Това в никакъв случай не означава, че всичко е за неговите очи. Като малко дете - то иска да знае, но не е готово за всички знания. Трябва да порасне и да се развие. Това правим ние в момента.
Разумът го има не защото е готов да посрещне всякакви предизвикателства (а той не е готов), а защото иска знания и ги търси.
И като стана дума за "защо го има разумът", трябва да имаме в предвид няколко сериозни оита за самоунищожение на вида ни (най-очевидният пример е атомната бомба), поради които не би следвало да твърдиш, че държим да оцелеем.
Но младите разуми се стремят към самоунищожение. Преминат ли този праг, ги очаква нещо друго, вероятно по-смислено. В този момент ще сме готови да поемем повече информация, но в никакъв случай всичката.
Поздрави, обичам хора, които разсъждават :-)
цитирайЗа разума времето е без значение. Време няма. Времето е илюзия на съзнанието. Но именно за разума има време. Разумните видове са единствените, които усещат "време".
Хомо Сапиенс се превежда точно така. И кой го е превел? Хомо Сапиенс го е превел. И човек е разумен. Това означава, че от всички видове на планетата, той разбира най-много (или разбира изобщо каквото и да е), но това изобщо не означава, че разбира дори 1% от Вселената.
Разумът не е готов да посрещне всякакви предизвикателства, а предизвикателства, които е в състояние да поеме. Разумът е любопитен и търси. Това в никакъв случай не означава, че всичко е за неговите очи. Като малко дете - то иска да знае, но не е готово за всички знания. Трябва да порасне и да се развие. Това правим ние в момента.
Разумът го има не защото е готов да посрещне всякакви предизвикателства (а той не е готов), а защото иска знания и ги търси.
И като стана дума за "защо го има разумът", трябва да имаме в предвид няколко сериозни оита за самоунищожение на вида ни (най-очевидният пример е атомната бомба), поради които не би следвало да твърдиш, че държим да оцелеем.
Но младите разуми се стремят към самоунищожение. Преминат ли този праг, ги очаква нещо друго, вероятно по-смислено. В този момент ще сме готови да поемем повече информация, но в никакъв случай всичката.
Поздрави, обичам хора, които разсъждават :-)
и Reason ми вярва, Lubopitstvo, както виждам, ама не ще да си го признае напълно...;)))
цитирайспециално за тебе...Стивън Крейн!
"Човекът
заяви на Вселената:
- Хей, аз съм тук!
Вселената
не му отговори."
цитирай"Човекът
заяви на Вселената:
- Хей, аз съм тук!
Вселената
не му отговори."
Аз не вярвам. Аз знам. Ако кажеш нещо вярно, то е така. Ако кажеш нещо невярно, то не е така. А дали си бил ти или който и да е...
Вселената му отговори, просто човекът не разбра отговора :-)
цитирайВселената му отговори, просто човекът не разбра отговора :-)
Навярно се шегуваш, Reason...;)
Колкото повече знаем, толкова повече не знаем! Права пропорционалност...;) Известно ти е предполагам, откъде идва това твърдение. Малкият светъл кръг на познанието, обграден от тъмнината на незнанието. Колкото по-голям става светлият кръг, толкова повече е тъмното, което го обгръща. Сократ. Не знаеш, Reason, не знаеш...;) Неслучайно е казано: "Човек предполага, господ разполага." Толкова много неща не знаем! Но време бол, както казваше баща ми...;)
А човекът от стихотворението на Стивън Крейн е разбрал мълчаливият отговор на Вселената, та нали, божем авторът е човек...;)) Ако обаче ти не си, това е вече друг въпрос. И друга тема, Reason.
цитирайКолкото повече знаем, толкова повече не знаем! Права пропорционалност...;) Известно ти е предполагам, откъде идва това твърдение. Малкият светъл кръг на познанието, обграден от тъмнината на незнанието. Колкото по-голям става светлият кръг, толкова повече е тъмното, което го обгръща. Сократ. Не знаеш, Reason, не знаеш...;) Неслучайно е казано: "Човек предполага, господ разполага." Толкова много неща не знаем! Но време бол, както казваше баща ми...;)
А човекът от стихотворението на Стивън Крейн е разбрал мълчаливият отговор на Вселената, та нали, божем авторът е човек...;)) Ако обаче ти не си, това е вече друг въпрос. И друга тема, Reason.
Това ми е добре известно и не се шегувам изобщо. Когато кажа, че знам нещо, аз го знам, не го мисля. Това не означава, че незнам много други неща. Означава точно каквото е написано.
цитирайв крайна сметка е това, което знаеш, Reason, че аз съвсем му изгубих края...;)))
Твоето "Аз знам" дотук коментирах по принцип и мислех, че това се разбира, но явно ти си имала предвид нещо конкретно. Което пък означава, че пренията помежду ни са били излишни. Ами случват се такива работи...;)
цитирайТвоето "Аз знам" дотук коментирах по принцип и мислех, че това се разбира, но явно ти си имала предвид нещо конкретно. Което пък означава, че пренията помежду ни са били излишни. Ами случват се такива работи...;)
За да няма недоразумения по въпроса със знанието :-))
Обикновено като науча нещо, вече го знам. Мисля върху всичко, което съм научила. Обикновено защитавам становище, което "знам", т.е. което според мен (в следствие на мислене, наблюдение, проба и т.н.) е истина.
Прав си, няма смисъл да спорим, но в спорът се ражда истината, така че по малко от време на време е добре :-)))
цитирайОбикновено като науча нещо, вече го знам. Мисля върху всичко, което съм научила. Обикновено защитавам становище, което "знам", т.е. което според мен (в следствие на мислене, наблюдение, проба и т.н.) е истина.
Прав си, няма смисъл да спорим, но в спорът се ражда истината, така че по малко от време на време е добре :-)))
Reason! Спорът ражда само конфликти. А истината се ражда в дискусията, каквато направихме тук...;))
Е, по-добре би било да се разхождаме в градината на Академ и да дискутираме, вървейки, както са правили парапатетиките, но виртуалът не ни дава такава възможност. Ала и ние даваме своя принос в подкрепа на...Бърнард Шоу, който за такива като нас казва: "Ако ти ми дадеш една ябълка и аз ти дам една ябълка, по колко ябълки ще имаме? По една. Ако ти ми дадеш една идея и аз ти дам една идея, по колко идеи ще имаме? По две."
Хубав да е денят ти, Елена!
цитирайЕ, по-добре би било да се разхождаме в градината на Академ и да дискутираме, вървейки, както са правили парапатетиките, но виртуалът не ни дава такава възможност. Ала и ние даваме своя принос в подкрепа на...Бърнард Шоу, който за такива като нас казва: "Ако ти ми дадеш една ябълка и аз ти дам една ябълка, по колко ябълки ще имаме? По една. Ако ти ми дадеш една идея и аз ти дам една идея, по колко идеи ще имаме? По две."
Хубав да е денят ти, Елена!
38.
анонимен -
determiniran
22.03.2009 18:10
22.03.2009 18:10
прегледах материала..нямах нерви да го чета задълбочено и внимателно..и..се чудя..нещо..
..много е скепчтично и нещастно написан..не знам защо..живота не е чер и бял..нещата са сложни..
модерно е да казваме неща, които звучат философски и възвишено..
...но е твърде крайно написаното..не всичко е лъжа..да..има гадни лъжци и лъжи, но да си мечтаем и гоним мечтите...да си фантазираме понякога..защо да е лошо...
изобщо..нещата са много по-сложни..а ние не сме толкова лоши и жалки в опита си да сме щастливи..
цитирай..много е скепчтично и нещастно написан..не знам защо..живота не е чер и бял..нещата са сложни..
модерно е да казваме неща, които звучат философски и възвишено..
...но е твърде крайно написаното..не всичко е лъжа..да..има гадни лъжци и лъжи, но да си мечтаем и гоним мечтите...да си фантазираме понякога..защо да е лошо...
изобщо..нещата са много по-сложни..а ние не сме толкова лоши и жалки в опита си да сме щастливи..
39.
анонимен -
невярвам на очите си
06.06.2009 04:03
06.06.2009 04:03
Мислих си че съм единсвен по рода си. Добре е че има на 1000000 по един с поне едно око
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 8779
Блогрол