Еволюционно възникнал ефект при живите организми е стремежът към средно ниво. Живата природа не толерира разликите, които нямат особен принос към развитието, размножаването, храненето или като цяло - оцеляването. Различните са малцинство и подлежат на постепенно естествено (или моментално, зависи дали говорим за млади разумни видове) унищожаване (или пълно потискане).
При не-разумните видове наблюдаваме подбор. Когато се роди животинче, различно от останалите в стадото, то бива потискано/изпъждано. Когато някое растение се развие в нещо малко по-различно от вида си, то често умира младо (най-често разминаване във функциите на растението или с условията на живот). В по-големи мащаби се случва същото.
Да разгледаме Homo Sapiens. Различните се потискат от рано. Твърде интелигентният човек умира млад (естествено/природно потискане), също като твърде не-интелигентния. Живеят (и то - живеят доста добре) средно интелигентните. Те са и болшинството по същата причина - не се намират в крайност и не се (само)унищожават (т.е. не толкова бързо). Болшинството потиска малцинството, защото това е естествен процес, дълбоко вроден във всяко живо същество. Да разгледаме примери на вродения механизъм от реалния живот. Децата в училище потискат различното дете (дете в инвалидна количка, тънокожо дете, най-умното дете, най-глупавото дете, русото сред чернокоси, ниското сред високи, пълничкото сред слаби, затвореното сред общителни и пр.). И не можем да ги обвиняваме, защото неподчинявайки се на определен с времето от нас морал/етикет, децата се подчиняват на вроден механизъм, развивал се милиони години, при това изобщо не само в хората. Възрастните не са по-различни (т.е. 20 години не заличават милиони години). В работата, ежедневието като цяло, възрастният индивид (в случая с различията) се различава от детето единствено по по-големи твърдост и решителност и по-добро познаване на местните морал и норми. В живота на възрастните е малко по-трудно - трябва или да се подчинят напълно на "приемане различния" или да се разбунтуват открито. Обикновено средната позиция в случая е губеща за всички страни, а и показва малодушен характер. Например: В последните години обществото приема различията с "отворено сърце". Интегрираме циганите (дори им измисляме по-мило звучащо име - роми), интегрираме всички възможни - инвалиди, хора със забавено умствено развитие, чернокожи, хомо сексуалисти... интегрираме всички малцинства, при това се преструваме, че ни е удоволствие да го правим. Но дълбоко в себе си или негодуваме (без да го показваме - щом тенденцията е, че всички го правят, да спрем ние да го правим би ни превърнало в малцинство, а оттам в мишена) или просто мама и тати са ни начили, че така трябва и въпреки лекото объркване, ние си мислим, че наистина така трябва (бъдещите поколения ще се възпитават точно по този начин). Така единствено потискаме природен механизъм (отговарящ за оцеляването и най-доброто развитие на вида), и това (негодуванието) си личи много добре. Един интересен експеримент: Група от 9 участници трябва да обсъди размера на наказанието на провинил се човек. 3-ма от участниците са подставени лица, които заемат 3 различни позиции: първият (Боби) се съгласява с мнението на останалите, вторият (Рик) застъпва мнение, коренно различно от това на останалите, а третият (Дани) в началото застъпва различно мнение, но постепенно се съгласява с мнението на групата. Какво е отношението на групата към тримата подставени участници? По време на обсъждането, разговорът се съсредоточавал много повече върху Рик (с различното мнение), отколкото върху Боби.В началото разговорът бил спокоен, но колкото повече Рик опорствал, толкова по-раздразнителни ставали хората в групата и някои се държали студено и пренебрежително. След като обсъждането приключило, участниците били помолени да се оценят взаимно. Най-малко симпатия получил Рик (различният), а най-много - Боби. Когато трябвало да се състави комисия за рещаване на подобни проблеми, подставените лица с различно мнение (като рик) никога не били включвани от участниците. Участниците просто се обединявали и изключвали хората с различно мнение. Неусетно Рик (не само той, а типа хора) се превръща във "враг" и бил отхвърлен, само защото не споделял поддържаното мнение. Наказанието за това да си различен (без значение дали по-добър различен или по-лош, по-ефективен или по-безполезен) се оказва твърде жестоко. Оказва се, че е по-лесно да вървиш "в крак с другите", като добре познатия ни аналог - овца от стадо. При положение, че ние самите не можем да избягаме от природата си, можем ли да изискваме това от когото и да било, включително децата ни ("Не взимай наркотици, въпреки че приятелите ти го правят", "Не прави секс, въпреки че приятелите ти искат", "Не стой до полунощ навън, въпреки че приятелите ти стоят", "Не спирай да учиш, само за да не ти се подиграват, че си зубър", "Не яж кал, въпреки че децата пред блока го правят" и т.н.)?
Създадените програми за приемане на различията и интегриране на малцинствата са чудесни, но просто не са в хармония с човешката ни природа и това се забелязва. Едиствената причина човек да не се възпротиви открито, е че болшинството е възприело подобни идеи за хуманни и ги следва, а както видяхме вече - лошо ти се пише ако се цепиш от колектива (болшинството) :-) По същия начин се изменят много идеи към по-абсурдни или (в редки случаи и с нечий къртовски труд) към по-умни.
Има ли начин да приемем различията някога? Да, има, след още толкова години еволюция, колкото са били необходими на природата да създаде в живите организми механизъм, който да помага на вида да оцелее. Твърде много различия в една група правят групата нестабилна. ето защо различията се потискат.

за да бъде едно различие в групата прието, то трябва да е жизненоважно за оцеляването на вида. тогава скоростта ще бъде доста по-бърза. (да си чувала за т.нар. подземните зайци ;-)

всъщност, циганите не знам дали са жизнено важни за вида, но ако не се справим с тяхната паплач (т.е. не ги социализираме макар и насила и не ги пратим да работят и да учат), ние ще сме малцинство. а туй хич не е добре.

Струва ми се, че това за което пишеш БЕШЕ вярно. Честно казано, винаги съм изпитвала симпатия към "различните", без аз самата да съм в тази категория. Още от дете не разбирах защо има расисти и всякакви "...систи". Когато напоследък става модерно да се приобщават и разбират "различните" за първи път усетих, че този свят е и мой.

Така си била възпитана :-)

Това би могло да бъде евентуален и верен отговор, но де да беше толкова просто...Не, не бях възпитана така, всъщност никак не бях възпитавана. А на тези теми, в семейството ми, въобще не се говореше. Научих думичките от новините и от учителите в у-ще. Знаех, точно толкова, че и по- малко, от това което знаеха другите. Като гледах новините, с някакви размирици, си спомням, че питах баща ми: "кой са добрите и кой са лошите?". Той съответно само се подсмихваше и ми казваше, че като порасна ще разбера...пък аз не разбирах - и тогава - и сега... Толкова много истини - толкова много добри и лоши...Детски работи. Не е от възпитанието, по- скоро от отдавам на умението си да чувам сърцето си...и душата...може би, защото ме оставиха да се самовъзпитавам и никак не се занимаваха с мен - успях да съхраня първоприродата си, дивотията си и усета си за справедливост.

Това е и възпитанието на медиите. Липсата на информация (или не-говоренето на някаква тема) също е вид възпитание. Първоприродата на човека не е да бъде справедлив. Първоприродата на човека е 1. Да оцелее (той и гените му, т.е. и децата му), 2. Да се нахрани и 3. Да се съвкуплява (с цел разпространение на гените). Природата му по начало е егоистична и затова всяко "справедливо" или "добро" нещо (в кавички, защото понятията са с размити граници) е резултат от възпитанието, било то родителско, приятелско или медийно. Със сигурност не си видяла баща си да ругае цигани или негри, да се присмива на хора в инвалидни колички и да псува просяците по улицата. Достатъчно е да видиш отношението на родителите/приятелите, за да го възприемеш, без значение дали сте го обсъждали :-)

"Първоприродата на човека не е да бъде справедлив" - с това съм абсолютно съгласна, както и с всичко написано, но...както писах по- горе, нищо не е толкова просто - баща ми беше алкохолик и садист, така че, съм видяла точно и единствено дискриминиращо отношение към всичко и всеки и може би, именно заради това,и за да се съхраня, и за да отцелея ( физически и психически), ми се наложи да отключа и други свой антени...освен първичните, касаещи отцеляването, и тези на помнещата и знаещата ми душа. И там имаше много състрадание и любов и разбиране към всякакви различности.

По същата причина аз не съм предубедена към хората. Баща ми също беше алкохолик и отношенията ни бяха много лоши. Затова се стремях да правя всичко, което той прави, наобратно. Той псуваше циганите, турците, всички. Аз напук на него израснах с убеждението, че те са добри хора. Само защото Той не ги харесваше. Ако ми кажеше да направя нещо добро, напук правех лошото и обратно. Все пак си мисля, че е от възпитанието. Няма откъде другаде да дойде справедливостта у човека. Не е еволюционно заложена, не е вродена, просто остава да дойде от "след раждането", а след раждането идва възпитанието.

На рационално ниво доводите ти са абсолютно правилни и не мога да споря с тях, защото знам, че това е така...Това което споделям обаче, го знам, защото го знам...Почувствала съм го, преживяла съм го, визуализирала съм го и просто го знам. Давам си сметка, че това не може да бъде теза в спор, защото не отваря врати и въпреки това, споделям и вярвам, че е така. Разбираш ли? Цялата ми душа знае и помни. Благодаря ти.

Първо, различните не биват отстранявани - биват само и единствено хендикапнати - и при животните, и при хората. Ако имат "воля" и сила. Това идва от необходимостта от генетично разнообразие. А именно - колкото по-голяма е вариацията, толкова повече оцелели ще има при зъл инцидент - по-дълга зима, по-сухо лято, атомни бомби. Вариациите са нужни и естественият отбор ги толерира - освен когато естествените вариации на средата намалеят и условията в нея се стабилизират здраво спрямо дължината на живота на конкретния вид. Както може би напоследък става сред хората (повечето важни природни фактори се контролират външно, промените, продължаващи поколения наред нямат кой-знае какъв ефект.)


Като цяло - толерантността към ЛЕКО различните е необходима, важна и задължителна при всяка една еволюция в отворена система като планетата земя :)

Не само хората изпитват съжаление, съчувствие, нежност към не-точно-перфектните си отрочета и прочее. Но в природата има тънка разлика между нездраво и различно. Хищниците, глада и двубоите премахват нездравите, докато различните се премахват само ако средата в момента е много по-подходяща за основният генотип на вида. При леки разминавания обикновено различните - дори неизгодно различните - оцеляват. Когато тяхната различност е по-изгодна, още повече :)

ikew out
(йо, мерси че ми даде адреса на блога си, ся ше пада заяждане. Конструктивно едно такова :)
)

Толерират се единствено различия, които подпомагат оцеляването на вида. Различия като по-слаба имунна система, нездрави гени, като за нездрави се приемат тези, чиито собственици са ограничени с едно или друго - в частност инвалиди (или при друга гледна точка - цигани, при трета гледна точка негри) - това със циганите и негрите не е толкова от малцинството (което сега никак не е малко), а от начинът на живот преди да започнат всички тези модернизации и нови хуманни идеи на тема "Всички са равни". Леките разминавания не се толерират, но не се и премахват. Премахват се тези, които не са полезни за оцеляването на вида.

ето сега стана забавно ;-)))

И до теб ще стигне :-)))

За етносите - в един момент не става въпрос за толериране на малцинства, а за конкуренция вътре в границите на вида. Циганите СА по-приспособени за живот при сегашните и дори може би при предишните условия. Т.е., размножават се повече и имат нужда от по-малко ресурси.
Но не ставаше въпрос за тях де, връщам се на основната мисъл - малките различия.

Примерно, да кажем, че дребният ръст и по-малкото мускулна маса според една голяма част от популацията се счита за кофти генетичен багаж. Само че в бизкото бъдеще това ще е идеалната структура за 1) войник, а бъдещето се очертава подходящо за войни 2) жител на мегаполис, а бъдещето се оказва подходящо за пренаселване.

Добре де, стига съм размотавал.

казваш имунната система. Ами добре - ето един пример : учените преди няколко години намериха как да разбъзикат ЛЕКО гените на бозайниците, за да се получат регениращи крайниците си мишки. Всъщност регенерацията беше била толкова бърза и силна, че можеше да възстанови черен дроб или бъбрек преди мишката да умре. Може да погугля за конкретните изследвания, но опитите бяха повторени, т.е. не става въпрос за лаборатория, вдигаща шум около себе си без да има реални резултати :)
Имаше обаче мъничък проблем - мишките измираха от рак безумно бързо.

В момента съществува живо човешко същество, което вече няколко години изглежда и физически е на около 3 месеца. Изкарала е десетки смъртоносни болести - организмът ги е лекувал практически сам. Момичето не старее, не се развива, не умира.

Когато става въпрос дори за неща като имунна система, може да се окаже, че дадени генетични конфигурации носят както негативи, така и бая положителни (хах) ползи. Не отписвай това, което за сега считаме за негативно, не знаем коя болест или проблем с обмяна на кои вещества ще реши в последствие. А когато открием безопасно, бързо и евтино лекарство за рака, може би най-накрая всички ще можем да си имаме безсмъртни хамстери :)

Колкото до различните видове недъзи -
1) Чувала ли си понятието savant?
Използват го (най-общо) за хора (най-често), проявяващи необикновени умения за нещо за сметка на нещо друго. Да речем, човек, който може да ти каже без да се замисля 20ти юни 1875та какъв ден от седмицата е. И нещото, в което не е толкова добър, е да кажем социалната интеракция.
Мда, от една страна - съгласен съм, че е по-малко вероятно да има потомство от средно статистическият средняк. Това обаче не значи, че той не се толерира, толерира си се. Да не говорим, че има разнообразни savantи и от двата пола и благодарение на нета не е невъзможно да се намерят.
2) инвалидност - тук вече мога само да твърдя, че хората СЕ борят срещу природното си отвращение и импулса да избягат някъде далече. Ще ми се да можех да кажа нещо по-човеколюбиво от "еми опитват се", но май не мога.


Обобщение - дори не особено полезни за оцеляването на вида гени не се премахват, когато това може да се избегне. Често гените остават "архивирани" и един вид, могат да бъдат лесно активирани от средата при определени условия (няколко гладни години ще доведат до рязко намаляване в началния размер на новородените, иначе не могат да минат през тазобедрената кост на майката, примерно. След няколко сити години децата пак ще се раждат по-големи за да стават по-едри възрастни, което обикновено е полезно. И т.н.). За да изчезне едно свойство напълно, е необходима много солидна промяна на външната среда, която промяна да избие грамадна част от популацията, оставяйки само да кажем най-малко дребните, най-бързо тичащите, тези с най-здрави човки и тн. Това аз го броя за катаклизъм и не го считам за нормалното състояние на нещата :)


п.п.
йо Влади! :)