Хората се подчиняват на силата и властта. Те търсят власт, на която да се подчиняват. Спокойни и уверени са когато някой друг прави избори и взима решения вместо тях. В "Човекът в търсене на силата" разгледахме защо хората се подчиняват - предимно нежеланието за поемане на отговорност и последствията от решението. Какво по-точно кара човек да се стреми към подчинение?
Най-важното - подчинението дава сигурност. "Аз само се подчинявам. Той е отговорен за избора и той ще изпита последствията от избора. Аз само следвам заповеди и нямам нищо общо със ставащото". Следващият бонус е избягване мъките на съвестта. Ако някой друг вземе трудно решение, на него ще му тежат на съвестта всички последствия. Дори решението да се отнася до теб, ти ще мислиш че другият е виновен. Когато силен/властен човек ти даде съвет (без да те задължава да го последваш) и решиш да изпълниш съвета, последствията ще ги отдадеш на него, независимо че сам си взел решение да направиш това, което някой-си е сметнал за добре. Неприятните последствия (често непредвидени нито от теб, нито от другия) ще те накарат да обвиняваш него - човекът, който е дал този съвет. Това е чисто и просто избягване от отговорност. Приписваш отговорността на друг и си си измил ръцете.
Друга причина хората да следват сляпо властта е несигурността в собствената мъдрост/компетентност. Хората не могат много дорбе да разпознават добро от зло (особено като се има в предвид, че "добро" и "зло" са само човешки понятия и то с крайно размити граници) Човек не е уверен кое е истина, кое не е истина, кое е добро, кое е зло, кое е полезно, кое е вредно... така че щом някой има власт да избира, то той сигурно разбира по-добре, затова оставяме избора на него.
Следователно подчинението на властта (като тук не говорим за политическа, а за личностна власт, макар че идеята се отнася и за политическа и за всякаква власт) показва несигурност в себе си, ниска компетентност, ниска интелигентност, страх, егоизъм ("На него ще му е зле после, не на мен"), безотговорност ("Той ще е виновен, не аз") и най-вече предаване на себе си. Изключително предателство към себе си е да се подчиняваш сляпо на този, който е (или ти се струва че е) по-силен. Потъпкваш себе си, мнението си, желанията си, способностите си и то защо? За да постъпиш егоистично. Няма смисъл.
Съвсем различно е когато съзнателно избереш да направиш нещо, независимо дали ще съвпадне с мнението на някой "силен".
И накрая - защо всичко кара хората да се подчиняват (на законите, на политическите власти, на всички власти, на по-силни хора, на богове, на каквото решат)? Защото хората са върховни егоисти, комплексари (без никакъв опит за обида към човечеството - смисълът е, че хората имат проблеми със себе си, страхове, липса на едно или друго от възпитанието) и масата по принцип е ниско интелигентна (правим изключения за малки на брой маси, в които всеки член е доказано високо интелигентен). Хората трябва да бъдат направлявани към "добро" и по-точно към ползотворни действия (или ползотворни бездействия!), защото сами няма да се решат на тях. Подчинението към по-силния е вградено в човешките същества. С интелигентност човек може да избегне голяма част (от външното подчинение - към други лица), но не може да избегне напълно подчинението, а не би и трябвало. Подчинението е в самия него - подчинение към емоциите, към егоизма, към нормалните човешки плюсове и минуси. Човекът е уязвим и подчинението затвърждава уязвимостта. Но това не означава, че човекът или подчинението са лоши - и двете неща са необходими :-)

Поздрав за хубавите текстове! :)

Мисля си, че подчинението (включително и в самия човек - емоциите, егоизма, нормалните човешки + и -) не се избягва само с интелигентност.
Освен интелект, разум човек има ( или няма :) и неща като воля, дух и т.н.

Смелият подчинява всичко - и околните,и своите плюсове и минуси.
Той би се подчинил на друг само с оглед постигането на Висока цел.
Подчиняващите имат качеството да признават превъзхождащите ги качества у другите, и да им дават възможност да се проявяват.
Казват,че на гроба на един от най-богатите американци от началото на 20 век пишело:
"Тук почива човек,който умееше да обединява около себе си хора,по-добри от него."

съгласен съм с теб. Виждал съм доста много интелигентни хора,които обаче са 100% -ви "мекици".

Мислите ли, че просвещението от тук помага?

Според мен разсъжденията на тези теми ти дават "друга гледна точка" - в някакъв смисъл.
А точно нещо "друго" ти липсва,когато търсиш отговор.

/оправдание на сталинизма... =%-O

подчинението е много важен механизъм за вършене на неща, които иначе не биха били възможни заради разминавания между дзверовете в племето. Всичко се случва много по-дълбоко от съзнанието - има алфа мъжкар*, той дава команда, командата се изпълнява, тигъра бива убит. Било е толкова скоро в историята на вида, че съотвените неврални пътеки още не са и започнали да отслабват. Всичкото осъзнаване, рационализиране, приемане, оправдаване, е вторично - това е опит на съзнанието да вмести станалото в рамките си, извървшван пост-фактум. Всички тези обяснения с безотговорност, слабохарактерност, клинчене и дори може би осъзнаване, че другият е прав, са само персонална митология - толкова нереална, колкото идеята че мълниите ги хвърля зевс. Става въпрос за старание станалото да се натъпче в категории, съществуващи от преди - защото съзнанието няма механизмите, с които да определи, че дадено събитие не е било в негова власт, че подчинението е било базирано на химикали в кръвта, хормони, първобитни порядки и език на тялото, несъвместими с разбиранията на цивилизования човек :)
Просто съзнанието не се е развило за да мисли за тези неща, нещо повече - до съвсем скоро подобно мислене би било във ВРЕДА на съзнанието, защото също толкова съвсем до скоро алфа мъжкарят* е БИЛ прав почти винаги.

Та тва е :)

тряаа го обсъдим на живо, по възможност с джин и тоник и нещо за дъвчене

ikew out (е не, ще взема и ще се регна най-накрая)

бележката под линия :

-----------------------
* - не е задължително да е мъжкар, просто така е при повечето човекоподобни маймуни, от където вадя съответните изводи. Не че не съм шовинист, просто не съм шовинист В МОМЕНТА.

ikew

Прав си, ако говорим за институции. Но тук става въпрос за общуването между общо взето "равни", например двама съученика или двама колеги (на една длъжност). Въпросът е за характера, не за институцията. Това за мъжкаря се отнася когато трябва да има лидер в група от - съответно - по-слаби.

от моето решение - ако се приеме то от групата - ме притиска да не го отстоявам достатъчно.
И солта е вредна - и захарта,и хляба - и месото, а като затъна в четене на такива аргументи - сам се разубеждавам.
Силният човек нехае за писаното дотук.
Реши ли, че нещо трябва да стане той го отстоява докарай. И то с такава мощ и плам - че създава историята, новите теории.
Навсякъде има по-силни и по-слаби- това не зависи от образование,статус и т.н.

И по мое мнение - е променлива величина - всеки може да стане силен, да се СЪБУДИ,да го фрасне ябълката по тиквата докато дреме блаженно.

Не, съвсем не говоря за институции, говоря точно за На Теория равни хора :)

Знаеш ли, съвременните хора не обичат да мислят много за тези неща, защото са възпитани да си представят, че хората не са животни. А ние сме, в смисъл, имаме си всичко необходимо, за което човек може да се сети, докато мисли за животните, че и отгоре. Подчиненето при социалните бозайници не е въпрос на институция, то просто се случва в един момент. При нас общо взето също. Не че нямаме избор или свободна воля, просто те се случват едновременно с природните ни подтици и често е много по-лесно човек да се подчини на природата си, отколкото на съзнанието - особено за неща като това.

Точно когато участниците са на теория равни - да речем, експеримент върху няколко души, вкарани последователно или едновременно в стая - най-силно се проявява природният им "ранг", т.е. някои по начало очакват от другите подчинение не заради възпитанието или настроението, а заради генетичния си материал, погледа си върху света и накратко, сборът от его и тяло.

Човек с достатъчно висок ранг много лесно може да предизвика доброволното подчинение и дори уважение на другите хора около себе си, независимо дали иска просто да го слушат как говори или да измъчват вместо него произволни други участници в експеримента (и такива опити има, мда)

Не ми се разпростира, накратко - като вид никак не схващаме подчинението. Властта не идва от парите, или статуса в обществото, или от външния вид - те й помагат малко или могат да намалят леко влиянието на чуждата, но в крайна сметка, всичко се свежда до това какъв си се родил (в голяма степен) + как си се научил да гледаш на света и хората (в по-малка)



"Това за мъжкаря се отнася когато трябва да има лидер в група"

Хех, нищо не знаеш ти за мъжете :Р

ВИНАГИ има лидер в групата. Винаги има и конфликт за това кой да е лидера. И обикновено конфликтът е неявен за останалите - един извърнат настрани поглед е равен на поражение, едно прегърбване на раменете също, такива неща. Само когато потенциалните лидери са горе-долу на еднакъв ранг и със сравним егоцентризъм, се стига до нещо по-интересно и не винаги безопасно :)

Думата "когато" не означава "понякога когато", може да се тълкува в смисъла на "за това че винаги" в горе-споменатото изречение с мъжкаря.

Защо не напишеш статия по въпроса, в която да обясниш къде е проблемът?

писах, но я изтрих, заедно с още няколко десетки по свързани и не толкова теми :)

все нещо трябва да се оставя и за на живо, понякога ;)

за сега спирам да ти флудя блога с дълги коментари, чакам да пишеш нещо ново или ще се върна да прегледам и на зад по-подробно

По темата има точно 3 гледни точки....Ако се сещате...т.е. от гледна точна на човека,от гледна точка на властта и на подчинението....