Човешкият мозък е най-сложният компютър в света. Всяка секунда той приема и оработва 400 милиарда бита информация, а същевременно ние осъзнаваме (виждаме, усещаме) само 2000 бита. Какво съдържа цялата информация която мозъкът ни обработва всяка секунда и която не осъзнаваме? Една част от работата на мозъка е работа по асоцииране. Всичко познато или непознато се асоциира с предишни събития. Всяка ситуация, всеки предмет, всичко живо и неживо се съпоставя със спомените на мозъка. Струва си да отбележим, че мозъкът на бебето бързо натрупва информация, най-много през първата година, след това по-малко през втората и третата и често още няколко години доста по-слабо, но все още се заучават новостите. След това мозъкът асоциира всичко със спомените си. Цял живот се учим. след като научим нещо, всяко следващо подобно знание се асоциира с първо-наученото. Един прост пример: Разхождате се в галактиката Андромеда и на една планета виждате йоджуцън. вие не знаете какво е йоджуцън, нито сте виждали някога такова нещо. НО: Йоджуцънът има ушички, нос, ходи на четири крака (лапи), издава гърлени звуци и общо взето прилича на куче. Мозъкът ви (и вие, разбира се) автоматично решава, че това е куче. Няма значение къде се намирате, какви видове живот би трябвало да има и т.н. За вас това е куче и то трябва да се държи като куче. Възприемате гърлените звуци като лай или ръмжене като йоджуцънът може би общува с вас съвсем смислено по начинът характерен за планетата, на която се намирате. Той дори може да е по-разумен вид от Homo Sapiens, в случая да е съответствието на "жрец на племе" за планетата си и всички йоджуцъни да са много по-разумни от хората. Представете си каква обида ще му нанесете, ако му подадете кокал! йоджуцънът, дори да е върховен Бог, за вас си остава куче.
Друг интересен пример. В юношеска и зряла възраст ние имаме романтични връзки. В детска възраст не сме имали, затова нямаме и необходимата информация в мозъка, за да знаем кога някой е влюбен в нас, кога ни ревнува, какво го наранява (и защо къса с нас). Какво става тогава? Заместваме липсващата информация с най-близката възможна с която разполагаме. Когато първото ни гадже ни ревнува, защото сме гушнали някой близък приятел, ние си мислим, че той/тя прави скандал, защото иска да развали хубавото приятелство и да ограничи достъпа ни до човека, а в действителност причината е съвсем различна (а най-забавното е, че някои хора и след 10 връзки пак не разбират исинската причина). Също така когато гаджето ни каже, че ще се сърди (при първа връзка), ние веднага решаваме, че ще е същото както когато мама/татко/приятел ни се сърди. Когато каже, че ще ни се кара, ние си мислим, че ще стане това, което се случва вкъши - крясъци, наказание... а в действителност въпросното гадже може просто да говори с нисък тон, сериозно и без да си разваля мнението за вас. При всяка връзка (и по принцип при всяко поведение/мисъл) ние предполагаме, че нещата ще са такива каквито са били при предишната. Информацията се обновява едва когато видим различното в новата връзка и то "ни се набие в мозъка" (най-вече защото знаем, че каквото видим, от сега нататък ще е точно такова).
Асоциациите имат и друг интересен ефект. Мозъкът възприема нещата по различен начин от осъзнатия от нас (разума). Един реален пример: Говорите си със съпругата (да я наречем Лия) и посягате към една от бутилките с безалкохолно (да кажем, че имате 2 вкъщи). Лия ви казва "Купих нови, че старите вече не са годни" като гледа към вас докато пиете безалкохолно. Секунда по-късно Лия ви показва нов пакет със самобръсначки. Вие разбирате, че е говорила за самобръсначките и  напълно забравяте как за секунда сте помислили, че е имала в предвид безалкохолното. Няколко дни по-късно сте сам вкъщи и посягате към безалкохолното. Веднага се чудите дали не е развалено (т.е. дали е годно) и се осъзнавате чак след като си спомняте разговора с Лия от преди няколко дни.
Асоциаците със събития са много интересни, затова е важно какво ни се случва. Всичко неосъзнато/незапомнено се запазва в мозъка винаги. Асоциация може да се направи със събития, за които дори не подозираме че са се случили (дребни събития, които отдавна сме забравили). Често няма да си спомним самото събитие, но ще имаме усещането, че "Аз това го знам от някъде" и ще се справите със ситуацията по много подобен на първоначалния начин.
Мозъкът крие много тайни. Дали ще ги разберем (сега или след време) зависи единствено от нас :-)