От зората на разумното си съществуване (дори от преди това) Homo Sapiens са емоционален вид. Емоциите винаги са били огромна част от общуването между хората. Ние чувстваме света около себе си, чуждите (и собствените) щастие, тъга, изненада, любов, ревност, омраза, завист и др. и взаимодействаме с тях. Мозъкът ни (не като отделно същество от нас :-)) контролира общуването ни с цялата жива и нежива природа. Еволюцията е обособила емоциите ни като неразделна част от всекидневието.
Да разгледаме едно конкретно влияние на емоциите. В живота ни се налага да взимаме решения всеки ден. От "Какво ще правя?", "Как да разреша този проблем?", "Колко пъти (или как) да направя това?" до "Какви ще са последствията за ....(децата, ако се разведа).... ?", "Какво мога да направя, за да ....(ми увеличат заплатата)..... ?" ние ежедневно се сблъскваме с проблеми и ситуации, в които нашите решения и последствията им трябва да бъдат набързо обмислени и изпълнени.
Интересно е, че не винаги решенията ни са най-подходящите (най-ефективните) за съответния проблем. Ние мислим, обмисляме (е, не всеки), най-добрият компютър в света работи за нас (човешкият мозък докато мислим, а и без да мислим също) и в крайна сметка се изправяме пред дилеми, "неразрешими" обстоятелства и като цяло големи проблеми. Защо не можем да решим даден проблем веднага? Защото сме емоционални и желаните от нас последствия не винаги са в синхрон с чувствата ни, а най-лошото което можем да си причиним е да вземем решение, чиито последствия не са в наша полза. Оттук стигаме до извода за човешкия егоизъм. Ние сме върховни емоционални егоисти (като това не е задължително "лошо"). Дотук добре, но какво се случва в реалния живот? Правим всичко което пожелаем и с неохота изпълняваме решения, чиито последствия ни носят полза. Проблем няма - за нас като отделни личности. Но проблем се появява когато вземем изгодно за нас решение и се окаже, че същото това решение нанася вреда другимо. Факт е, че ако всички останали решения са "вредни" за нас (понякога не толкова вредни колкото не ни харесват), ние ще се борим със зъби и нокти за единственото което ще ни донесе полза, независимо че това може да навреди на всички останали. Тук опираме до един проблем. Кое е правилното решение? Правилното решение е максимално ефективно за дадена цел, имайки в предвид всички цели като обща група, не като тоделни малки цели независими една от друга, което не нанася повече вреда отколкото полза (не уточняваме чия е ползата). Няколко примера от ежедневието ни:
- "Детето на жената удари моето, значи трябва да бъде наказано (често по по-жесток начин от един удар)". Тук се стараем да не забележим, че нашето дете преди това е нарекло другото "копеле".
- "От тази сделка аз губя, значи не трябва да бъде осъществена". Стараем се (успешно!) да не забележим, че ако сделката се осъществи, световното стопанство (или икономическият пазар) ще се развият и ще докарат доходи на държавата (примерно...)
- "Този човек ме изслушва и ми помага, значи искам да му разказвам всичките си проблеми с най-малките подробности, за да се чувствам добре". Пропускаме да отбележим, че този човек си има и друга работа, а освен това също като нас може да има нужда от изслушване и подкрепа, да не говорим, че може би сме му досадни.
- "Сега ще се напия, за да ми е кеф". Сега изобщо не ни интересува, че ще разтревожим семейството си и ще ги разстроим като сме неадекватни в следващите няколко часа.
Идеята е една - аз (и всичко мое) съм най-важен и трябва първо на мен да ми е добре, а след това на другите. За нас е без значение, че правилното решение/събитие не винаги ни харесва, но ще е доста добре да не го спираме (ако сърце не ни дава да го подпомогнем). Хората трябва да разберат егоизма си и да се постараят да ограничат често неподходящото му влияние. следва да преразгледаме (обикновено) егоистичните си приоритети. Дали аз съм по-важен от всички? Дали не е добре да пожертвам нещо обично, за да помогна на всички? Трудно е да се вземе правилното решение, особено като не очакваме възмездие за това. Как така няма да има възмездие? Да кажем, че ние не сме единствените егоисти на света...всички други хора са същите като нас и следователно няма да си помръднат пръста да благодарят (подобаващо), ако ще крале да ги направим :-) Но можем да си извадим изводи :-))

4UDESNO STE PISALI NO AZ VI PITAM SHE IMALI VIZMEZDIE NQKOQ DEN

Да, ще има. Но не в това холядолетие.