В общуването си всеки ден ние предаваме и приемаме информация. Информация търсим като задаваме въпроси (или намекваме по някакъв начин, че искаме да разберем нещо). Замисляли ли сте се някога над въпросите които задавате? Какво питате всъщност? Какво е предизвикало въпроса ви?
Хората са далеч по-любопитни същества отколкото предполагат. Чрез любопитството те учат. С думи се предава нисък процент информация (според някои проучвания дори под 10%), а всичко останало се предава чрез невербална комуникация (езика на тялото, подсъзнателни сигнали, излъчване). следва да се замислим какво предаваме чрез въпросите си? Те са не по-малко носители на информация, но интересно защо - не обръщаме съзнателно внимание на цялата информация. Просто подразбираме идеята и отговаряме на нея. Най-голямото заяждане е да ви отговорят точно на въпроса който сте задали с думи. Сега да поясним малко :-)
Да обсъдим един често срещан въпрос - "Къде отиваш?". Нормално човек ще реши, че питате точно това - "Къде отиваш". А зад въпроса се крие цялата информация която очаквате да получите - "Къде (като местоположение, дали е безопасно и приятно място), с кого (дали компанията е безопасна), какво ще правиш (с подробности или като цяло), как (най-вероятно) ще се чувстваш, защо отиваш там (и какви планове отлагаш, за да направиш това), кога ще се върнеш и още много. Отговорът съдържа почти толкова информация, въпреки че не е много по-дълъг от самия въпрос. Да предположим, че отговорът е "На бар". Ние чуваме това и веднага получаваме много повече информация (отчасти в зависимост от това, което знаем че хората правят и чувстват когато отиват на бар). Ние "чуваме" че човекът (вероятно) е уморен от работа, иска да се отпусне, иска да се види с приятели, ще закъснее за вечеря (ако въобще дойде), ще се напие (може би!), ще сваля мацки/пичове (ако не е женен или обвързан, макар че понякога това не пречи), няма да свърши никаква "работа" през това време и т.н. И това само от 2 думи! Това което разбираме зависи много от контекста в който се намираме, въпреки че най-силно се ръководи от подсъзнателни възприятия. Например ще разберете отговора ("На бар") по един начин ако току-що сте се скарали със събеседника и по съвсем друг начин ако попитате студент в петък вечер след последния изпит.
Това е само малък пример който да предаде най-общо идеята която се крие зад въпросите и отговорите. Информацията която си обменяме без думи е много повече от тази която би получил човек който ви слуша на запис как говорите. Защо третият ще получи по-малко информация? Защото не е запознат с контекста ви (какви хора сте, какво обичате да правите, как живеете, миналото ви, всичко за вас!). Въпреки че не е наясно с контекста, страничен наблюдател (или слушател) ще разбере малко, но достатъчно (например "Аха, това е разговор между загрижена майка и пълнолетен тийнейджър" или "Това е разговор между двама скарани съпрузи" или "Това е разговор между колеги"), но няма да разбере какво точно питате вие и какво точно отговаря събеседникът ви. Информацията която предавате помеджу си остава само между вас.
По този начин възникват конфликтите (като изключим момента когато не сте съгласни с информацията която ви предлагат - което ще се случва рядко ако не стават недоразумения). Вие питате едно, а ви се струва (или наистина усещате!) че ви отговарят друго. Например: Вие питате "Къде отиваш?", но (този път съзнателно) искате да разберете какво ще прави човекът (или по-точно кога ще се върне за да поправи някакъв домакински уред или защо не остава да ви помага с нещо си), а той разбира, че опитвате да контролирате живота му като знаете всяка секунда къде е. При това положение той се дразни от въпроса и ви отговаря язвително ("На бар"), а от тонът му вие разбирате "Не, няма да ти помагам, не ми се занимава с теб" (докато той казва "Не ми контролирай всяка секунда от живота"). Скарвате се и според вас той е немърлив мързел който само си гледа кефа, а според него вие сте истеричка която си пъха носа навсякъде. И всичко това от едно просто недоразумение във приемането и предаването на информация. Ето защо е важно да се говори за нещата, не с големи детайли, но с достатъчно подробности, за да се избегнат недоразумения които предизвикват големи конфликти от едно чисто и просто нищо (което, забележете, без да искате създавате).
За да се разбират двама души напълно (или достатъчно за да не се получават такива недоразумения - а това е почти напълно!), те трябва да са много близки приятели (независимо дали са роднини или не) и да знаят почти всичко за другия. Тук следва да се отбележи, че подобна близост се среща доста рядко (иначе нямаше да съществува тази идея като принцип във общуването) - дори майка с дете, двама женени (или гаджета), най-добри приятели и други обикновено нямат такова общуване. Иначе с 99% вероятност скандали нямаше да съществуват. Това общуване може да се наподоби на общуване между съзнанията (изобщо без думи) или това което хората наричат "телепатия". И тъй като повечето хора не са надарени с "телепатия", добре е всички да положим усилия да питаме и отговаряме това което имаме в предвид и да се замисляме какво ще разбере другият. Поради ниската емпатична компетенстност на по-голямата част от населението, ще се задоволим с това да се замислим и да променим каквото е по силите ни, но е важно да знаем - има и друг начин :-)

Чела ли си "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руес. Там той пише - не приемайте нищо за позразбиращо се - питайте, питайте, питайте. Днес това е моя професия. Аз питам, питам, питам

Не съм я чела, но ще обърна специално внимание. Благодаря за препоръката :-)
А какво работиш? :-)

Понякога на въпросите отговаряме с много въпроси , но те обикновенно са риторични т.е. отговора е ясен и се подразбира. Това всъшност е един от начините или поточно - маниериер на общуването.Някои хора с една , две думи изразяват точно мисълта си , други говорят с часове и пак не могат да стигнат до това ,което целят да кажат.....Способността на човек да го направи с точните думи и на точното място се отразява и от неговата интуиция ,която го води .Забележете не е необходимо да бъде добър оратор , а добър събеседник и с допълването си към беседващия да акцентува върху верните аргументи и доказателства...
Поздравления за поста !

от недомлъвки нищо не разбирам и предпочитам да ми се отговаря в прав текст. По същата причина не харесвам многоточията и хората, които особено често ги използват. Изглежда ми като вид измъкване. Все едно - ти намекваш нещо, но не го казваш, пък другият си мисли, че си го казал. После винаги може да се отметне.
Всъщност дори и в прав текст да го каже - пак може да се отметне - примерно пиян бях, дрогиран бях, лепило дишах :), имаше магнитни бури, паднала ми беше кръвната захар и т.н. :))))
Единственото хубаво в случая е, че разбираш с какъв човек си имаш работа и му теглиш една :)

А иначе "любимият" ми въпрос е "Какво правиш?" и съответният отговор "Добре, съм!" :)))))))))