Човекът е сложен разумен организъм. Всички ние мислим, мечтаем, кроим планове, желаем различни неща, чувстваме, емоционираме (действаме под вияние на емоциите си) и се отъждествяваме с мечтите си. Това ли сме ние наистина?
Да опознаеш себе си е страшно. Изключително плашещо е, защото човек не подозира какво се крие вътре в него. Всеки един човек е върховен егоист, мазохист, садист и лицемер (и други, разбира се). Основата върху която градим живота си е егоистична - ние искаме на нас да ни е добре и тогава мислим за другите. Това е нормално и дори може да се свърже с инстинкта за самосъхранение - верояността да оцелеем е много по-голяма ако се чувстваме добре. Страшно е да опознаеш себе си ако няма кой да те напътства и да ти помага. Дори когато има кой, пак е страшно. Ето защо сам човек никога не се решава да опознае себе си. В крайна сметка човек приема че е опознал себе си когато знае как реагира в определени ситуации, знае какво му доставя удоволствие и какво го дразни, чувства се добре, самоуверен и най-често оптимистично настроен, не се страхува от бъдещето, не се притеснява и не се съмнява за повечето неща в живота му, утвърдил се е (кариера, семейство, приятели) и (често) чете книги тип "Опознай себе си". Дотук...но това не е достатъчно. Това е само една повърхостна представа - какво харесваш, какво те дразни, кога се чувстваш добре и кога не, какво те притеснява и какво не - съвсем повърхностни идеи, на които рядко някой може да даде истински отговор (сам за себе си).
Какво е да опознаеш себе си? Определено в процеса на опознаване, се случват изброените по-горе неща, но навлизането в самата личност крие много по-дълбоки тайни. Въпросите, които диктуват пътя към разкриване на истинската ни същност, са: Защо това ми харесва/ме дразни/ ме притеснява? Каква е причината зад добре изглеждащото обяснение? Има ли връзка с еволюцията или развитието на науката? Как да го променя? Мога ли сам/а да решавам какво да чувствам (вместо да се поддавам на това което ми диктува емоцията)? Мога ли сам/а да реша как да действам (без значение какво ми казва емоцията да направя)? Мога ли да изляза извън системата/механизмът който контролира мислите, чувствата и действията ми и да го направлявам? Защо чувствам това? Защо причината ме кара да се чувствам така? Какви са моите скрити страхове? Имам ли смелост да се изправя пред тях?
Има и друг начин. Не е задължително да действаме под влияние на емоциите си и да използваме разума си за разрушение (човекът е единственото живо същество което разрушава и убива за удоволствие). Егоизмът ни може да бъде надмогнат, макар и с огромни усилия. Необходимо ли е да правим всичко за личната си изгода? Трябва ли "искрената" помощ която предлагаме на другите да бъде диктувана от това, че като направим "добро" ние ще се почувстваме добре? Да, и друг ще се почувства добре, но това нас не ни интересува особено, макар и да го правим "за него". Можем ли в трудна ситуация, в която не желаем да помогнем, да го направим все пак - не защото ще изпитаме изгода или душевно удовлетворение, а просто защото...така трябва? Можем ли да видим човек когото го боли и да му помогнем, независимо дали го харесваме или не, независимо дали е банкер или бездомник? Вероятно ще ни е трудно да го направим без да отчитаме личната си изгода. Но много убедително можем да измислим причина която да ни спре да помогнем (ако няма да имаме лична изгода).
Някои хора се чувстват добре като помагат на другите. И все пак винаги има ситуация, в която да помогнете на въпросния човек, би означавало да "предадете" себе си, да не се съобразите със своя емоция (мразите го, ядосал ви е, не го харесвате). Опозналият себе си човек ще разбере точно какво се случва - "Не искам да му помогна, защото той (...........), но ще му помогна, защото чувствам че така трябва (например: защото има потенциал да открие природен закон, или е важен фактор за развитието на науката/медицината/някакво звено, или може да поведе много хора към една цел, или разбира нещо което би могъл да покаже и на другите и т.н.). Питаме се какво става ако въпросният човек не е "важен" в смисъла по-горе? Решаваме дали си заслужава да се поддадем на емоцията си и да оставин човек да страда или можем да контролираме себе си и да преценим дали да помогнем без да се влияем от емоционални фактори.
Единствено открилият себе си може да помогне на друг да открие себе си. Сам човек може да опита да го направи и да пропусне много и основни неща. Най-добрите ни приятели рядко могат да изпълняват и тази функция. Да си го кажем направо - не могат...Но пък се стараят.Нека и ние с епостараем да не сме толкова егоистични и емоционални. Има и друг начин :-)

започнеш психологически курс, аз се запазвам час :-)

добре написано и отчасти вярно , и си мисля че го е писала жена:)