Всеки човек харесва няколко общи характеристики в хората с които се запознава и евентуално поддържа връзка след това. Всеизвестните ценности - добро възпитание, обноски, любезно отношение, искреност, отговорност, решимост, самоувереност, трезва преценка, непоколебимост, оптимизъм (поне реализъм, но не и песимизъм), грижовно отношение, разбиране, способност да не позволяваш да ти се налага чуждо мнение, търпение, толерантност, желание да помогнеш, умело използване на езика на тялото и други - показват силата в човека. Много хора се интересуват от тези и още качества и усилено ги търсят в своите приятели. Именно това са критеррите по които определяме дали някой ще ни е приятел или не.
Защо търсим тези неща у хората? Определения като "Това са "добри" качества" са ненадеждни и напълно субективни. Въпреки това масата хора биха отговорили в този смисъл. Защо тогава маса хора са решили че самоувереността, отговорността (независимо дали към тях или не), трезвата преценка и искреността (както и много други) са "добри"? Защото фактът че един човек е самоуверен (отговорен, искрен, нежен, толерантен и т.н.) във всяка една ситуация от живота си, през цялото време (при това действията и мисленето му са такива независимо от никой друг) означава че той ще бъде такъв и с нас. Той ще е решителен и няма да оставя друг да го води в мислите и действията му, нито субективни фактори да му влияят по какъвто и да било начин и точно това се харесва на хората. Това поведение показва вътрешна сила. А хората се стремят да се харесат на силните. Човекът (като тук имам предвид повечето хора, без силните личности описани по-горе) има емоции, чувства които контролират поведението му, страда от комплекси, липсва му увереност, притеснява се, има много страхове (като един от най-страшните е заблудата - съзнателно или подсъзнателно, човек усеща че не знае всичко и нещо повече - че знае прекалено малко), включваме и елементарните страхове (от физическо или психическо насилие) самокритичен е (ако не се намери кой да го критикува, въпреки че почти винаги се намира и такъв индивид), и на всичко отгоре почти никога не се намира някой истински приятел който да каже две добри думи за горката комплексирана личност.
Е, как няма да търсим по-силните :-)))
В друг постинг ще разгледаме откъде идва силата на повечето хора, дали е основателна или въздух под налягане и как успяват да заблудят всички че са силни, когато между тях и другите няма почти никаква разлика.
Хората търсят силни личности. Защо човек не може да бъде силен сам за себе си (като някои ваши познати които изглеждат много самоуверени и ви привличат)? Комплексите и личностните проблеми са ясни, но къде е основата? Идеята в човешкото съзнание е да разрушава. За да разрушава, трябва да му бъде позволено да прави каквото си иска. Закони/норми/родители/приятели/т.н. забраняват това поведение. Човек, противно на естественото си желание, не може да разрушава и да създава хаос (макар че някои ваши колеги или децата ви със сигурност могат :-))). Човек дълбоко в себе си има нужда от тези забрани и граници до които може да стига. Той се страхува какво може да направи (и какво може да му направят) ако няма граници. Пълен хаос и разрушение - целта на човешката природа - е както стремежът на представителите на Homo Sapiens, така и това от което се страхуват (страхът е дълбоко всят в модерните общества, както заради възпитанието, така и заради обществото, законите му и последствията от неспазването им). Да не забравяме, че човекът е единственото живо същество което убива за удоволствие. Не (само, в миналото) за храна, не за оцеляване (при нападение), не за каквито и да било жизнени нужди. Той убива за удоволствие.
Да се върнем на "силните" (като тук може да се поспори кой е силен и кой не, но тези които изглеждат силни) личности които ни привличат. Те са тези които биха поставили граници на поведението ни непоколебимо (помним че непоколебимостта е едно от важните качества когато се налага да се вземе решение) и с решителност (без мрънкане как това трябвало и онова не трябвало). Защо се налага друг да ни поставя граници? Ние не можем ли сами да го направим за себе си? Някои хора могат (и са малко). Повечето не могат. Това умение се развива дълго (при някои прекалено и дори безсмислено дълго). Но има и по-дълбок принцип. Човек не иска да бъде отговорен. Това просто не му е в природата. Човек не желае да отговаря за действията си и винаги търси начини да прехвърля отговорността за действията си на друг човек. Всички сме се оплаквали я от мама и татко колко били гадни и как не ни давали да правим това и онова, а вътрешно сме чувствали облекчение че има кой да ни спре да правим това или онова, всички сме чували от приятели "Ти ми каза да наравя така и виж какво стана!" (като тук един мозък пропуска да се замисли и да си каже "Абе защо правя каквото ми казват???"), често се оправдаваме (за несвършената работа) с изречения тип "Той не дойде навреме и затова закъснях за...",  "Тя не донесе материалите от които имах нужда", "Имаше задръстване в центъра", "Будилникът ми се развали", "Котката/кучето изяде...(това което трябваше да донеса)", "Един приятел направи (нещо-си)" и т.н. Забелязваме че не само прехвърляме отговорността на другите хора, но я прехвърляме дори на животни, събития и неодушевени предмети! Е, какво по-хубаво от това да прехвърлиш отговорността за себе си (и всичко в живота ти) на някой, който изглежда достатъчно силен за да я поеме:-)
Нормално е за хората да прехвърлят отговорността на другите и да търсят връзки със силни личности (които ще им помагат и ще отговарят за тях). Това е един от интересите които свързват приятелството между хората и добрите отношения като цяло (да, приятелството и всички отношения се базират на взаимния интерес, което не е "лошо"). Точно така - никой не се сприятелява с хора които подсказват че не могат да се грижат за себе си - как иначе ще се грижат и за вас?! Ако някой дори намекне, че може да поеме друг човек на гърба си, как няма да му се качат на главата? :-))) Не е човешко ако никой не се възползва. А дали човекът е най-голямата сила? Не, не е. Но е добре позната сила. Човек много се страхува от непознатото и това пречи на развитието му.

"- ЧУВАЛ ЛИ СИ ПОГОВОРКАТА, ЧЕ АДЪТ, ТОВА СА ДРУГИТЕ?
- Да.
- Е, ПОСТЕПЕННО ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЧЕ НЕ Е ВЯРНА."

Смърт (Тери Пратчет, "Малки Богове")

малко ми прилича на Карлос Кастанеда - "Учението на Дон Хуан".

Не съм съгласна с това . Човекът не е най-голямата сила и с това съм съгласно, но че е "добре позната сила"- това не го приемам.Човекът като разумно същество е мързелив. Затова не му допада новото, не иска да излезе от познатото (?) , ротинното, не иска да се движи/ да работи. Удобно се чувства във статуквото.
Човекът не търси силата , а само нейните прояви като:пари, представителност, власт ...
Преди много време ме впечатли амбицията на Айнщаин :"Казвате, че съм гениален като съм открил теорията на относителността- това е дреболия. Искам да знам как мисли Бог!"
Това е сила.

отговорността на друг, наистина е в природата на човека, той е стадно животно и си търси водач. Това е удобен вариянт за проява на кода за самосъхраниение. Но има между нас хора, които са готови да бъдат тези водачи, които не се спират пред страха, непознатото, новото. Страшно е удобно и лесно да бъдеш "жертвата" в една връзка и всички да виновни и отговорни. Но това те лишава от удоволствието сам да управляваш живота си, да държиш кормилото, да бъдеш капитан на своя кораб. На всички Капитани, които са решили сами да бъзат отговорни за живота си, т.е. те да взимат решенията и да правят изборите - Успех и На добър път.

Човек познава себе си и себеподобните си достатъчно, за да прецени кой изглежда по-силен, т.е. познава силата у хората или както ти каза - проявата на силата, което за средностатистическия човек е едно и също (макар в действителност да са две съвсем различни неща).

на хубавия блог и захванах да го прочета целия. :)
И изведнъж: "Това просто не му е в природата. Човек не желае да отговаря за действията си и винаги търси начини да прехвърля отговорността за действията си на друг човек." - колко удобно... :D :D
"никой не се сприятелява с хора които подсказват че не могат да се грижат за себе си" - от което следва да заключим, че жените, показващи или поне играещи слабост, не са хора - понеже има кой да се сприятелява с тях... :D :D
Въобще, този постинг прави опит за връщане с 20 години в развитието... - справка: Уейн Дайър, "Вашите слаби места", 1976 ! ;)

достигате обективно до много съществени моменти на вътрешния свят на човек и как неразбирането на основните ценности /всеки ги е чувал или е чел за тях много пъти, но малко хора достигат и разбират смисъла им - това са силните хора/. Всеки може да постигне мисловна смелост и сила на духа, единственото нещо което му е необходимо за да тръгне по пътя е да поеме отговорността за това, да си задава въпроси, да търси, да се образова и да използва времето което му е отредено на тази земя, а не да го пропилява в лутане. Друга възможност няма.
Поздравявам ви за вижданията, продължавайте да търсите.

За първия изваден цитат - напълно верен.
За втория изваден цитат - жените СА хора и привличат сексуално мъжете, а сексуалното привличане е много силно. Жените помежду си се сприятеляват въз основа на силата - по-силна позиция във фирмата, повече знания, по-висока интелигентност, по-добри познания за привличане на мъжете и много други.