Човекът е емоционално същество. Нашите мисли, желания, чувства и действия са контролирани от емоциите ни. Тази част от мозъка ни която отговаря за емоциите е слабо опозната (като се има в предвид че мозъкът като цяло е слабо опознат). Какво представляват емоциите? Това са реакции на мозъка в различните ситуации от ежедневието ни. Любов, омраза, щастие, тъга, завист, ревност и гняв са основните емоции които всеки човек изпитва.
Емоциите сами по себе си не са "лоши" или "добри" (като тук следва да отбележим, че "лош" и "добър" са субективни понятия, които не дават точна информация). Проблемът е във влиянието на емоциите върху решенията които взимаме. Под влияние на емоция човек може да вземе неразумни (и нерационални) решения, в следствие от субективно мнение по даден въпрос. В определена ситуация, вие ще направите едно нещо вследствие на гнева си и съвсем друго ако изпитвате любов. Ако ревнувате даден човек, действията и мислите ви ще са различни от тези, които ще бъдат ако сте щастливи.
Хората спазват определени стереотипи в емоциите си. Всеки човек може да каже дали сте щастлив или тъжен, дали обичате някого или го мразите, дали сте ядосани или спокойни. Защо другите разбират какво чувствате? Защото вие сами го показвате чрез действията си, езика на тялото, думите (и интонацията), сигналите които изпращате към тях. Но това не е най-страшното :-) Обикновено няма проблем другите да знаят как се чувствате, проблемът възниква около секунда по-късно, когато другите се сетят че могат да използват информацията за своя изгода (справка - "Homo Sapiens и представата за егоизъм"). Вие се чувствате по определен начин в определена ситуация и другите разбират че тази ситуация ви кара да се чувствате по този начин. Т.е. те могат да я предизвикат отново или да я предотвратят с цел да изпитате емоцията която те искат. С други думи - ставате жертва на емоциите си и на хората, които не биха се поколебали да използват новото знание за лична изгода.
Докато изпитвате някаква емоция, вие сте предвидими. Стереотипите в човешките емоции са елементарни - когато сте тъжни плачете (или сте мрачни, не ви се говори с никой, слаби сте), когато обичате някого си личи от 1000 километра (обсипвате го с внимание, въртите се около него, говорите за него, да не забравяме също езика на тялото ви), дори стереотипи на действията - когато някой ви е зарязал, вие трябва да сте тъжни, когато спечелите нещо, вие трябва да сте щастливи и други подобни. Всички стереотипи имат само един проблем. Ставате предвидими за околните. Те знаят че щом се е случило това, вие се чувствате така.
А можем ли да направим нещо по въпроса? Да, можем, и то не е да потиснем емоциите си. Човекът трябва да се научи да не взима решенията си под влияние на емоции. Под влияние на емоциите си, ние можем да допуснем много грешки, които бихме предотвратили при други обстоятелства. Пример: ядосан и скърбящ човек чиято майка е почината по време на операция, убива хирурга който тъкмо е бил на път да направи пробив в медицината (никой така и не разбира за това). Убитият не свършва работата си, убиецът не съживява майка си - никой не печели, освен едно мъничко чувство на удовлетворение и "изпълнен дълг" в мозъка на убиеца. Това е само пример, но ясно показва какви глупости можем да направим под влияние на емоции. При това за известно време ще мислим че сме прави да действаме така. След това може да осъзнаем грешката си, може и да не я осъзнаем.
А акво би станало ако просто оставим емоцията да отшуми и не взимаме важни решения докато сме под нейно влияние? Със сигурност бихме били по-разумни и бихме спали по-спокойно :-)
Тъжен факт е че човек обича да изпива емоции. Той проявява специфичен мазохизъм към себе си. Човекът обича да е щастлив, но точно толкова обича да се чувства нещастен, да страда, да тъжи, да ревнува, да завижда - да се чувства онеправдан. Защото фактът че той изпитва емоцията означава че нещо се прави по въпроса. Проблемът който е предизвикал емоцията се движи по някакъв начин щом човек изпитва тази емоция. Също така после може да използва емоцията за да натяква на друг как се е чувствал и оттам да получи още по-добро отношение. Затова човек не иска да се откаже от емоциите си - как иначе ще покаже на другите че така не се прави ? Истината е, че под влияние на емоция, ние само даваме оръжие в ръцете на другите. А какво става със всички оръжия в ръцете на човечеството? Използват се за война. Оръжието, което давате на другите, няма да бъде използвано във ваша полза. Неприятно, но факт. има много по-хубави начини да покажете на някого че така не се прави. Ако не се поддаваме на това, което ни съветва емоцията, а продължим да мислим с разума си, решенията ни са много по-ефективни.
Защо тогава имаме емоции? Еднозначен отговор няма. Факт е че без емоции нямаше да се размножаваме, да гледаме семейството, да ловуваме (в миналото това е бил основният начин на изхранване) и още много полезни неща нямаше да се случват. Затова е добре да имаме емоции, така или иначе премахването им е практически доста трудно и теоретично ненужно. Идеята е да не взимаме важни решения под влияние на емоции. дори дребните решения не са желателни, но да не ограничаваме единственото удоволствие което емоциите доставят на дхората - да взимат глупави решения чрез глупаво оправдание :-)

прекрасна статия, нямам какво повече да добавя. Браво!

подкрепям напълно physnews.
чудесно е написано, а за съжаление и съвсем правилно.

super e blagodarq mnogo .. pomogna mi po osnovi na upravlenieto 1vi kurs :D

Аз съм се убедил,че човек трябва да изпитва някакво вътрешно спокойствие(наричат го хармония,енергии и т.н.) което става елементарно,просто човек е свикнал да произвежда хиляди ирационални мисли докато достигне до дадено решение-да направи нещо,да каже нещо,как ще се държи пред хората,какво ще си помислят те за него.Всичко това затормозява душата ти,нервната ти система.Хора запомнете вие сте ЕСТЕСТВЕНИ,вие не трябва да сте еди какъв си модел или стереотип,ако държите даден образ пред околните,това ви мори,дори и без да го съзнавате,получават се психози,фалшивите емоции те оплитат в капан от ситуации,които се възприемат от субекта като решаващи даден проблем.А ПРОБЛЕМ няма,в главите ни е.Забелязал съм,че човек обича да страда,да чувства мъка,да си вкара проблема в мозъка и да му се подчинява.Човекът е изключително рамкирано животно,живеещо в закони били то външни или вътрешни(негови).Естествено влияние за емоциите и има и външния свят и дразнителите в него-пространство,хора,предмети,но спокойствието в нас може да се програмира.Аз съветвам бъди равнодушен,когато изпиташ щастие,естествено е,когато изпиташ мъка,анализирай натоварва ли те,полезна ли е за теб,искаш ли я,защо я изпитваш,това,което ти се е случило ще те убие ли.Просто ако се вкара малко логика в полза на това да се чувстваш вътрешно комфортно,няма да имаме проблем с емоциите.Възхищавам се на видимо спокойните хора,а не престорените,това показва в тях,че те не мислят за емоциите си,а те ги направляват те са ГОСПОДАРИТЕ над времето!!!