Често срещано явление при семействата с малък ученик (1-4 клас) е следната сцена: Детето си пише домашните. Мама/татко седи до него и гледа, поправя грешките, подсказва, обръща внимание на всичко, което детето пропуска, пак подсказва, пак поправя грешките...и така продължава докато това домашно най-накрая не се напише. Какъв е проблемът ли? Проблемът е в какво ще се превърне детето след време.
Родителят не разбира съвсем точно какво означава да помогнеш на детето с домашните. Да помогнеш е да дойде детето при теб и да каже, че има затруднения с нещо-си, да отидеш да погледнеш, да му обясниш недоумиците в учебника или каквото не разбира и отново да продължиш да си вършиш започнатата работа. Някои родители разбират помощта като това да седиш до детето докато пише домашните, независимо дали има нужда от присъствието ти, да провериш всичко, да поправиш всяка грешка и така всеки ден. Това е пречене.
Домашните в училище са съобразени с материала, който е бил преподаден преди това в клас. Това означава, че детето първо е чуло нещата в час (ако е слушало, но това е друга тема), след това се е прибрало и са му били дадени упражнения върху материала, който е бил преподаден. Оттук логически следва, че детето не би трябвало да има нужда от ничия помощ, изобщо. Но да, случва се детето да не доразбере нещо, да се обърка и да дойде да ви попита - тогава трява да се намесите, не и по-рано.
Какво става ако родителите седят да пишат домашни с детето всеки ден (въпреки, че реално погледнато тяхното присъствие е излишно)? Ето няколко важни проблема, които се зараждат и развиват с времето:
1. Детето свиква да пише домашните само във ваше присъствие. Това никак не е добре. Без вас няма да се съгласи да седне да учи, а вие наистина няма как да сте в състояние всеки ден да отделяте по час-два (особено ако работите), за да вършите работа, с която детето би трябвало да се справя само. Но дори това не е най-големият проблем.
2. Детето свиква да не прави нищо и да не поема отговорност за нищо. То мънка нещо по домашното, но в секундата в която сбърка, вие ще го поправите. Тогава защо да си прави труда да разбира (в клас), след като после мама/татко пак ще му обясни (това е пагубен ефект като се има в предвид че детето ви един ден ще учи в университет, а ще трябва да следи и на работа нещата). Вие поправяте, помагате, обяснявате и за детето това е добре дошло. Все едно му пишете домашното (в негово присъствие), а то седи до вас и се съгласява с това, което казвате. Така му пречите жестоко. Децата разбират много добре всичко, което има се обяснява в училище, и само тук-там има проблем, но да седите и да пишете редовно домашните заедно...
3. Детето разбира, че е неспособно. Седейки всеки път с детето и надничайки над рамото му какво прави, вие му висите на главата, но дори така да е, по-важното е, че му внушавате че то не може да се справи само с едно домашно (камо ли с нещо по-важно, и после очаквате децата да се защитават в училище и да са уверени и способни). "Щом има нужда мама да стои до мен всеки ден като си пиша домашните, много ясно че не мога да ги напиша сам/а". Ограбвате детето от чудесната възможност да развие увереност, способности и самостоятелност, а на всичкото отгоре му нанасяте и вреда - то развива "качества", които ще му пречат много след време.
Същото е ако проверявате домашното след като детето го е написало. Естествено е детето да си каже "Защо да се старая, след като мама/татко после ще поправи където не е добре?" и ще е съвсем право. Затова, драги родители, оставете поправката по домашното на учителката :-)
Друга срещана (и малоумна) идея е "Ще ти помагам с домашните във вторник и четвъртък от 19:00 до 20:00h, ако имаш нужда от помощ, тогава ще съм на разположение". Това е страшно тъпа грешка, но се случва в някои семейства. Първо - на детето трябва да се помага когато то има нужда, а не по график. Второ - детето си има и друга работа освен да пише домашни и може да се случи в 7 вечерта във вторник да не е вкъщи (или да има интересно предаване и т.н.), а после ще има проблеми с ученето, защото не е могло да се впише в графика ви. Дотук с тази идея, просто няма какво повече да се коментира по нея :-)
Ако детето иска да се научи, ще ви попита (ако има затруднения, разбира се). Не предлагайте нежелана (или по-скоро вредна) "помощ".
Отделен проблем е когато детето не желае да пише домашни и да учи. В случая с малчовците (не по-големи от 4 клас) е подходящо да поставите едно простичко правило - "Никакви телевизия/компютър/излизане докато не напишеш домашните". Важи за малките деца и е подходящо и справедливо, но само ако детето ви по принцип не пише домашните си. За по-големи деца не бива да се прилага - унизително и неуважително е, а освен това не е правилно вече. По принцип би трябвало да предизвикате интерес към домашните, вместо да налагате правила и ограничения които губят ефект с времето, но това е "бързият" начин, но е много по-ефективно да предизвкате интерес към ученето още преди да е започнало училището. Не забравяйте към какво се стремите - детето трябва да развие отговорност, способност и самостоятелност и най-вече - само да търси знания и да иска да се научи :-)