Хората възхваляват любовта, романтиката, "щастието", страстта и всички други чувства, които водят до една крайна цел - секс. Дори не сексът е крайната цел, а размножаването, създаването на поколение, предаването на твоите гени в следващите поколения. Нима това е всичко, което ръководи великата любов, великото щастие от това да си с любимия човек? Ще разгледаме какво точно прави желанието за размножаване и дали остава нещо да бъде свършено от друг механизъм.
Нека първо разгледаме мъжете. Представители на homo sapiens, чиято главна цел е да разпространят гените си на колкото се може повече места. Как мъжът ухажва жената? Първо жената трябва да е свободна. Ако не е свободна, тя няма да позволи на друг мъж да разпространява гените си чрез нея (т.е. да правят секс - засега това е най-бързият, най-ефективният и най-приятен начин да създадеш поколение, да не говорим че теоретично е безплатен). Ето защо един мъж не може да бъде близък приятел с жена без да прави секс със нея. Ако жената е свободна обаче, започва "ухажване". Какво е това? Мъжът кани жената на срещи, плаща сметката, гушка жената, говори й мили думи, опитва се да я впечатли по всякакъв начин - влага ресурси в леглото. Това да си губиш времето за срещи с жена, да губиш пари за подаръци и плащане на какво ли не...е никой не би го направил от "чисто приятелство" ако не е сигурен че въпросната жена ще му пусне накрая. Разбих ли романтиката в живота? Още нищо не сте видели :-)
Защо мъжете се стремят да разпространят гените си на възможно повече места? Това им е заложено в природата. Еволюцията и биологията така ги е оформила. Мъжът може да направи дете за 5 минути. Въпросът е, че докато се стигне до тези 5 минути, жената трябва да бъде ухажвана, иначе няма да му пусне. Да вникнем по-навътре - защо точно тази жена? Мъжът избира жена, която има здрави гени. Еволюционно заложено му е да търси партньорка, чиито деца ще са здрави и ще устоят на болести (в миналото ако знаете какви чуми са имали...). Затова мъжът не харесва всяка жена, но харесва повечето, защото повечето жени се грижат много добре за себе си.
И така, мъжът спи с жената, защо не я зарязва веднага след това? Доста мъже го правят. Някои не го правят (уж търсели стабилна връзка). Търсят жена, с която сексът им е сигурен. Защо търсят секс, след като в 21 век се използват презервативи, хапчета, всякакви средства за предпазване от бременност? Защото това стана едва в 21 век, а стоте хиляди години преди това? Може ли за 100 години да се изтрие механизъм, контролиращ мозъка от 100 000 години? Еми не може, не и при обикновения homo sapiens. Ето защо някои жени казват, че мъжете мислят с оная си работа. Почти са познали, само че не разбират защо.
Нека сега разгледаме жените. По начало жената избира. Мъжете са тези, които трябва да се доказват, а жените само чакат някой да започне да им сваля звезди. Жената е тази, която носи бебето 9 месеца и после е отговорна за отглеждането му. Ето защо тя трябва да избере най-добрите гени които й се предлагат самички. Тя трябва да бъде убедена, че мъжът ще се справи със всяка ситуация, защото всичко се случва. Жената търси силен духом мъж, способен да се грижи за семейство, стабилен човек със стабилни доходи (в 21 век сме - има значение какви са доходите, не че преди е нямало). Жената търси човек, който няма да я оплоди и да избяга - както е заложено в мъжете. Ето защо мъжете са подложени едва ли не на изкривяване на психиката когато се наложи да се оженят (и олеле не! - да не изневеряват!!!).
Малко сравнение между механизмът в мъжа и този в жената. Докато жената направи едно дете, мъжът може да направи стотици, дори хиляди деца. Следователно жената избира много по-внимателно. Мъжът може да я оплоди и да избяга. Затова жената избира още по-внимателно. За мъжът е изневяра ако жената спи с друг мъж - нали той може да я е оплодил? Какво по-лошо от това да се грижиш за чужди гени? Жената смята за изневяра дори ако мъжът само си говори с друга жена (и недай си боже я прегърне) - защото мъжът може да оплоди другата жена много бързо без никакви последствия за него самия (подсъзнателно жената знае много добре че мъжът не избира толкова внимателно и че за него не е проблем да преспи почти с която и да е жена), но това все пак означава че не всичко ще отива при първата жена, ами ще се отпускат средства и към втората, защото той има наследник и там. Което обяснено на по-прост език означава, че гените на първата жена няма да получат най-много от всичко, а по-малко, защото на друго място също се изразходват ресурси.
Какво е любовната мъка след раздяла? Отнели са ти набора прекрасни гени, които си открил и сега ще трябва пак да търсиш на друго място, а дали ще намериш не се знае - много е тъжно наистина. А, да, и отношенията с този набор прекрасни гени обикновено се влошават много, и вече не ги притежаваш...тежко е, да. Сега тези прекрасни гени могат да оплодат друга (или да бъдат оплодени от друг), а не (от) теб. Направо си е за плач!
Разбира се, не омаловажавам по никакъв начин това, че двамата (като хора, а не като набор от гени) са свикнали един с друг (нещо, което много често се бърка с "любов"), а промяната в начина на живот е плашеща понякога и неприятна почти винаги. Пък и е много по-приятно да имаш с кой да си говориш, на кой да се оплакваш и т.н. - обикновено на хората не им се слушат глупости, но човек, който инвестира в набора ти от гени ще те изслуша с най-голямо удоволствие.
Не казвам, че няма любов. Има, но вероятно хората все още не са усетили какво е истинска любов към някой/нещо. Определено истинската любов е нещо много повече от желанието да оплодиш нечии гени, а homo sapiens друга "любов" не знае.

всъщност, рекордът за един мъж е около 888 деца (някакъв африкански крал го е постигнал). Нека му е зле ;-)))

леле,като чета това от една страна си казвам "звучи логично",но от друга си мисля,че човекът,който го е писел е озлобен към някое бивше или настояще гадже и си го изкарва по този начин....

Ни най-малко :-) Звучи ти логично, защото еволюцията е естествен процес и десетки хиляди години, през които в мозъка се случва едно нещо, не могат да бъдат пренебрегнати от някакви 100-200 години (през които се развиват ценностите, моралът, по-точно неща като въздържанието от сношение с всеки, който видиш и т.н.).

е ти ме уби. :)))
наясно съм, че секса си е секс - мощен стимулатор за всичко и по всяко време, ама..
някак леки наченки на романтизъм се зараждат явно дори в моята русомислеща главица, та.. ужасно потискащо.
къде останаха споделянето на мисли, чувства, идеалистични представи и прочее..
то химията си е химия, привличането също, ама..
причисляваме "любовта" към състоянията намиращи се едиствено из определен тип романчета?

Напротив, много е романтично :-) Любовта е прекрасно чувство, без него нямаше да се размножаваме :-)))) Е, да, обикновено първо се минава през споделяне на мисли и чувства, идеали и други...Как иначе един мъж ще привлече жена? Трябва да й говори нежни прекрасни приказки за бъдещето, трябва да се интересува от дамата...Ами той иначе е загубен :-))))

и все пак.. трезвият ти реализъм уби всичко детско в мен:)
сега вече ще гледам на мъжете като на сбор от генна информация:)

диреща seXXX;-)

Не само сбор от генна информация, а генна информация която изразява желание да се грижи за нас :-))))

се съдържа в истината за нея. истината може да се нарисува, да се изкаже в стих, да се обясни научно.

Всичко вторично е плод на развитието, което показва, че двуполовостта на човека /мъж и жена/ и любовта между тях също е еволюционен продукт. Затова си представила прекалено добре взаимоотношенията между мъжът и жената във физически, психологически и обществен план. В последно време има две открития, които са в твоя подкрепа, че гените излъчват някаква еманация, която улеснява търсенето на партньор. И второто откритие, че жената се различава от мъжа и на микробиологично ниво.
Тетралектиката представя мъжът и жената като антиполовинки, което ги определя като антипротивоположности. Затова мога да добавя към това, което съдържа постинга ти едно много важно нещо, че мъжът е развиващия фактор, а жената задържащия, което предопределя верността на всичко, което си описала в постинга. Това е така, защото мъжът при един полов акт изхвърля от 3 до 10 милиона яйца /сперматозоиди/при които е протекло вътрешноклетъчно развитие, а жената само 13 годишно, при което това развитие е минимално. Това определя мъжът като слабия пол, а жената като силния, защото тя е неограничена в сексуално отношение, а мъжът ограничен. Мъжът е уязвим към отровите на околното среда, за да претърпи развитие под тяхното въздействие. Жената е по-издръжлива на атакуващата я среда, за да може успешно да износи плода. При чувствен спор, мъжът бяга, а при логичен спор жената бяга. Затова за мъжете е нужно да се учат на чувственост, а жените на логика, което ще облагороди близостта им.
Прекалено много са още противоположните различия при мъжът и жената. Когато ги определим по-пълно и се възползваме от тях, взаимоотношенията ни ще станат по-поносими и по-човешки. Така трябва да пристъпваме и определяме всяка истина в нашият свят.
За да не копнеем по романтиката на любовта, която не се губи от изложеното в постинга ти, а я предопределя, ще предложа тетралектичното и определение.
Любов - това е секс между разнополови разумни същества /мъж и жена/, които се привличат заради продължението на рода, и взаимно се обичат заради мигът на сближението. Постингът ти добре определя първата еволюционна половина, а втората половина на това определение съдържа поетичната романтика, която предполага очовечаването на секса. Поздрав!!!