За да станат отговорни, зрели хора, децата имат нужда да вземат решения, касаещи собствения им живот. Още от малки имат нужда да решават сами за някои неща и със всяка изминала година – за все повече и когато станат на 13-14 години, за почти всичко освен най-важните въпроси (много са малко), които си остават отговорност на родителя, в случай че детето не вземе подходящо решение само. От 2-3 годишна възраст на детето трябва да се дава възможност за избор. Изборът намалява желанието за противопоставяне, защото кара детето да се чувства значимо и му дава възможност да се учи от грешките си. Примери за ограничен избор: “Синята блузка ли искаш да облечеш или червената?”, “Мляко ли ще пиеш или сок?”, “На люлките ли ще се люлееш или предпочиташ пързалката?”, “Сам/а ли ще си облечеш пижамката или предпочиташ да ти помогна?”. Идеята е, че родителят дава избор между 2 напълно приемливи възможности. Грешка е да дадете на детето възможност да избира между нещо подходящо и нещо неподходящо и да рискувате да кажете “грешен избор, опитай пак”. Това ще намали доверието на детето във вас и преценката ви, освен това ще го научи, че не сте сериозни. Изборът винаги трябва да е така предоставен, че да няма никакво значение кой вариант ще предпочете детето.
Ако детето се противопостави и каже, че иска нещо друго (извън възможностите за избор), независимо дали ви се струва приемливо или не, от възпитателна гледна точка трябва да се върнете към възможностите, които вие сте предоставли (освен в случаи, когато детето наистина дава по-добра идея от вас). Кажете “Това не влиза във възможностите, но можеш да избереш между (това) и (онова)”. Ако детето продължи да упорства, с любезни и твърди действия го насочете към изпълнение на задачата (или ако сте в ресторант и започне да хленчи, без да се ядосвате, да го укорявате и обиждате, го хванете за ръка и излезте от ресторанта).

По-голямото дете (което вече ходи на училище), може да избира много повече неща и трябва да му бъде предоставена тази възможност. Родителят не бива да се намесва в избори, които нямат голямо значение. Например: няма значение дали детето ще обядва сега или след 1 час (т.е. кажете му че времето за обяд е между 1 и 2 часа и то да си избере кога точно иска да яде), няма значение дали ще си легне в 9 или 10 (стига да не е твърде късно – кажете му “Часът за лягане е между 9 и 10, ти си реши кога си уморен/а достатъчно, за да легнеш”), няма значение дали ще си напише домашните преди да излезе да играе или след това (стига да сте се разбрали предварително, че домашните трябва да бъдат написани до 8 вечерта - например – тогава изобщо не се месете преди да е станало 8 часа), няма значение как ще се облече детето, стига да отговаря на времето навън и да не е облечено в стил “курвичка на 13”, няма значение кога ще излиза с приятели, стига да спазва вечерния час, който сте определили (например до 10 вечерта за деца под 13-14-годишна възраст), няма значение с кои приятели (каква компания) излиза детето стига да спазва правилата на етикета и да не прави вредни за здравето неща (пушене, дрогиране, пиене), независимо че някои от компанията може и да ги правят – докато детето не се поддава, има пълното право да излиза с тях (стига те самите да не са заплаха за неговите здраве и живот), няма значение колко телевизия ще гледа, стига да се съобразява с това, че и други хора у дома искат да гледат любими предавания, а и стига това да не пречи на общуването ви, също така няма значение колко време прекарва пред компютъра, стига да се съобрази с желанието и на други членове на семейството да използват компютър, а и да не прави нищо опасно за здравето или психиката си (разваляне на зрението, игри с насилие…). Общо взето децата трябва да живеят като всички останали членове на семейството, да бъдат уважавани и да не им се налагат правила, които нямат никакъв смисъл (т.е. чието неизпълнение няма да навреди на отговорността, зрелостта и маниерите на детето). Безсмислено е да кажете “В 9 часа ще легнеш да спиш” когато е без значение дали ще легне в 8 и половина или в 9 и половина. Също така е глупаво да измисляте правила, които не отговарят на изискванията на ситуацията, само за да се почувствате по-велики. Например “Ще гледаш телевизия не повече от 2 часа на ден” – е, добре, но нищо няма да се случи ако детето гледа телевизия 2 часа и половина. Или “трябва да си изядеш всичко” когато виждате, че детето не е гладно – просто следващият път му сипете по-малко и ако поиска още, тогава му добавете. Или “Ела да изчистиш с прахосмукачка това, което разсипах (аз!)” – от това по-неуважително правило може и да не се сетим. Децата са длъжни да бъдат отговорни за своите действия, но не и за действията на родители, братя и сестри (освен ако разликата във възрастта им е голяма и детето е оставено да гледа по-малкото), а още по-малко да им решава проблемите (да чисти след вас, да го викате от другата стая да ви даде дистанционното, което е на 2 метра от вас, защото сте се настанили удобно на дивана – все неуважение към детето).
На децата трябва да се дава възможност за избор и да се уважава този избор. Родителите трябва да се намесват само когато е важно какво ще избере детето и не бива да правят забележки в случаи когато нещо повече или по-малко няма голямо значение. Чрез правото на избор, вие уважавате децата, вслушвате се в тяхното мнение, а те на свой ред се чувстват уважени и изслушани и желанието да ви се противопоставят и да ви правят напук намалява драстично. Правилата трябва да са малко и точни, да не накърняват достойнството на децата, да са уважителни и съобразени с тях и да могат да се спазват. За повечето неща детето може да избере само, вместо да му налагате като правило определен избор.