Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2011 15:06 - Уроци от детската градина - "Не удряй другарчето, защото ще го заболи"... или смисълът да усещаш и разбираш другия човек
Автор: reason Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5588 Коментари: 3 Гласове:
14

Последна промяна: 19.02.2012 15:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Еволюционният произход на хората обуславя хищническата им природа. Представителите на Homo Sapiens, като останалите животински видове, се стремят на първо място към оцеляване. Но не оцеляване на вида, а собственото оцеляване на всеки отделен представител на вида. Homo Sapiens като вид не представлява интерес за отделния си представител. Егоизмът надделява.
Следващата цел е размножаването. Отново собственото размножаване, защото, както е известно, "моите гени са най-добрите и трябва да се разпространят възможно повече"... Философия от зората на многоклетъчните :-) И още една солидна доза егоизъм. "На първо място съм аз и всичко свързано с мен. На второ място... няма нищо". Но някой друг път ще обсъдим липсата на каквито и да било интерес и загриженост към нещо извън собствените живот, среда и нужди. Засега е твърде висока цел да се иска от хората да мислят за вида си. Но става все по-необходимо (визираме достигнатото ниво на технологиите, оръжията за масово унищожение и безотговорното им използване за лични облаги). Затова нека работим стъпка по стъпка в посока "Аз и другите".

Едни от първите уроци в детската градина (визираме възрастта, не институцията) са "Аз не съм център на Вселената, има и други хора", "Не удряй другарчето, защото ще го заболи", "Споделяй играчките си, ако искаш и ти да си играеш с чуждите"... и т.н. Оказва се, че почти никой не вниква във въпросните уроци в градинска възраст, но също така почти никой не вниква в тях до смъртта си. Възрастните учат децата на това, което самите те не са усвоили, а нямат и намерение да усвоят. Не виждат полза. И наистина... каква е ползата да мислиш за другите? Какъв е смисълът да ти пука за Homo Sapiens, нали ти и семейството ти сте добре, какво те интересуват останалите, да се оправят сами... Какво му пука на един политик, че ще взриви половината планета с ядрено оръжие, нали няколкото хиляди души, които ще оцелеят (вероятно от неговата държава), ще притежават целия свят за себе си? Да, разрушен, опустошен свят, без цивилизация, без ресурси... но само за тях!
Хората трудно забелязват връзката между интереса и загрижеността за останалите на микро ниво (моите приятели, моята среда, моите деца, моят дом, моята кола...) и тази на макро ниво (моята планета, моят вид). Защото резултатите на микро ниво са видими - аз ще й помогна сега, утре тя ще ми помогне; аз ще разпространя гените си сега, утре резултатите от днешните ми усилия ще разпространяват моите гени; аз ще почистя дома си и ще ми е чистичко и приятно, на мен и на семейството ми. А резултатите на макро ниво са изключително трудно забележими, отделно че един индивид сам може да даде идея, но действието, осъществяването на идеята, ще е отново дело на повече индивиди, и то след време. Ето защо отделният индивид не вижда полза да мисли за нещо повече от собственото си съществуване, плюс това на още десетина души, тясно свързани с него.
Какво ли би станало, ако всеки човек на планетата опита да преодолее егоизма си и започне да мисли в посока "нашият вид, нашата планета... не 'аз и другите', а "ние"? Всяко пътуване започва с една малка стъпка. Може би първата стъпка си ти. Или... ние.

Ето и първата тема - "Не удряй другарчето, защото ще го заболи". Или разбирането за това какво представлява другият човек. Но преди "другия човек" ще поговорим за по-важния - за теб, разбира се.
Ти си човек. Ти мислиш и чувстваш. Ти се стремиш към собственото си оцеляване. Стремиш се и към собственото си размножаване (включително оцеляването на потомството ти). Имаш интереси, развиваш ги. Имаш желания, опитваш се да ги осъществяваш. Имаш изграден уникален характер, самият ти си уникална личност. Обичаш едни неща, търсиш други, трети те натъжават, мразиш четвърти, любопитни са ти пети... Животът ти е интересен. Чувстваш себе си, осъзнаваш се, контролираш живота си, в хармония си с това, с което искаш да си в хармония. Постиженията ти се свеждат до образование, работа и семейство. Какво друго би могъл да постигне един човек? Ти си постигнал това, което всички в средата ти и повечето от вида ти постигат. Но сега не говорим за другите, само лееекичко се сравняваме с тях, да си сверим часовника. Защото другите правят някакви сходни неща, по които приличат на теб, при това някои ги правят по-добре от теб (Анатема!) и ти тайничко им завиждаш, някои пък ги правят по-неуспешно (Нека им!) и ти тайничко (или по-явничко) злорадстваш и на фона им се чувстваш нещо повече. А за пред останалите, които не само лееекичко приличат на теб, но и имат свойството да те оценяват (...), гледаш да си благоприличен. Ти правиш само хубави и полезни неща, саможертви, благородни постъпки, имаш безкористни цели, мислиш за "благото на обществото".
А в действителност "обществото" те интересува колкото да не ти попречи по някакъв начин на собствените цели и желания, а също и доколкото може лично на теб да ти е полезно с нещо. И от време на време, като ти се отдаде възможност, можеш (по желание...) да направиш нещо хубаво, колкото да забележат няколко индивида, че ти си толкова добро същество, толкова успешно и толкова умно, че заслужаваш само възхищение (отново полза за теб, а там някъде, между другото, и полза за някой друг, по случайност).
Всичко останало, което вършиш, е единствено за твоя собствена изгода. Възразяваш... ти си приятел, не за собствена изгода... Ти си родител, не за собствена изгода... Всъщност, ако се замислиш (и ако имаш потенциала да се замислиш, но точно ти със сигурност го имаш, как можах да се усъмня), приятелството ти носи изгода. Ти не си приятел с хора, които по никакъв начин не допринасят за твоето щастие и благоденствие. Дори да е само с отношението си към теб (но обикновено не е само с това), приятелите ти допринасят за ТЕБ, а ти допринасяш за ТЯХ. Отделно, че в труден момент можеш да ги използваш (пардон, "да разчиташ на тях"... дали politically correct звучи толкова добре и на български?), след което по заучен маниер да се чувстваш длъжен и ти да дадеш, когато на тях им трябва нещо... Но каквото и да дадеш, то няма да противоречи на оцеляването и размножаването ти, също няма да противоречи на благоденствието ти. По-точно, готов си да дадеш толкова, че да не усетиш липсата. Ами да... Да си усложниш живота заради някой друг?! Да дадеш повече днес и (може би) да не остане достатъчно за теб утре?! Дааа бе, как не!
Сега се приготви психически, ще разгледаме и една по-дразнеща темичка - другия човек. Не, чакай, не бягай! Не натискай кръстчето. Моля те, остани, обещавам, че няма да боли! Може дори да ти стане интересно.

Другият човек. Обикновен друг човек. Вместо да пиеш аналгин, си представи познат (не приятел, да не си твърде пристрастен), въпреки че оригиналната идея е да си представяш непознат, с нищо полезен ти дотук човек. Какво представлява той? Какво ме интересува, казваш. Ами да, теб конкретно не те интересува. Но, знаеш ли, около 6 милиарда души казват същото за теб! "Какво ми пука за ...(тук е твоето име)...?! Да се оправя както знае!". Страшна работа! Защо на толкова много хора не им пука за теб? Страшно е, ако си ги представиш обединени... Обединени в мисълта "За ...(твоето име)... изобщо не ни пука!". Спокойно! Тези 7 милиарда не са обединени и няма да бъдат. Ако някога се обединят, то няма да е срещу теб. Дишай... Знаеш ли, че на тях не им пука и за всички останали, различни от "аз" в собствената им група? Не се страхувай, не си единствен. На тях не им пука и за мен. Но... гледам, че ти си част от тях. Чувам те... опитваш се да вземеш думата, че много се отплеснах: "За мен са важни хората, на които им пука за мен!". Знам... Но защо те са толкова малко? Защо на фона на 7 милиарда души, само на десетина им пука за теб, и то половината са зависими от теб (деца, подчинени в работата...), а другата половина открива някаква изгода за себе си в общуването с теб? Неприятен въпрос, а?
Я да се върнем на 6-те милиарда, че е по-лесно. "Защо не им пука за мен? Защото не ме познават!!!"... Така ли мислиш? Смяташ, че ако тези 7 милиарда души те познават, дори на 0.1% би им пукало за теб? Не, душа, пробвай пак. Ето хинче (ох този английски...) - представи си, че всеки от тези 7 милиарда души мисли точно като теб! Какво ми беше казал преди няколко минути... "Какво ме интересува", като ти споменах за "другия човек". Ами ето, тях също не ги интересуваш ти. Защото твърде много си приличате - всички мислите по този начин. Никой от вас не се интересува от останалите (дори от част от останалите). Всеки гледа само себе си. Ако някога се нуждаеш от помощ, никой няма да си мръдне пръста, ако помощта дори леко му бърка в сметките. Както ти не би си мръднал пръста.
Е, добре, не обещах темата за "другия човек" да е приятна, но ето, сега ще стане по-добре. Не се комплексирай на тема "На никой не му пука за мен" и не се ядосвай, че ти го казах... Вътрешно сам го знаеш. Но не го приемай лично. Няма как да е лично, аз не те познавам... Може би въпреки това, лично на мен ми пука за теб.

Представи си другия човек.
Според теб той има ли чувства? "Да, има", отговаряш (и някакво съмнение се прокрадва в мислите ти... Така са те учили, а дали е така наистина... Другият човек има чувства, но аз не ги усещам, аз усещам само своите).
Какво се случва (как се чувстваш), когато някой те нагруби или удари? "Как какво, боли ме, разбира се! Неприятно ми е, наранява ме. Чувствам се много гадно... Ако мога, отмъщавам, и то колкото се може по-жестоко!", отговаряш.
Какво се случва, когато ти нагрубиш или удариш някого? "А, това е лесно, чувствам се удовлетворен, защото съм задоволил нуждата си да...". Чакай! Позволи ми да те прекъсна. Попитах какво се случва, но (Анатема!) нямах предвид с теб. Извини ме, че не уточних във въпроса си. Какво се случва... с другия човек, когато го нагрубиш или удариш? "Амииии... еми там... к'во ми пука?! Щом съм го нагрубил или ударил, имало е причина!".

Хайде сега заедно да разгледаме нещата от друг ъгъл. Ето го другия човек. След като си се уверил, че той няма да те нападне и не представлява заплаха за живота ти, опитай да се отпуснеш. Отпусни се в негово присъствие. Разгледай го. Какво интересно/различно откриваш във външния му вид? Външният вид говори ли ти за неговите характер, предпочитания, разбирания, вярвания? Сега да разгледаме нещо друго - езикът на тялото му. Погледни го. Как е застанал? Какви жестове използва? Защо точно тях, а не други? Помисли спокойно, имаш време (ако нямаш, осигури си :-) ). Ето, той заговаря. Какъв е гласът му? Каква му е интонацията? Бързо ли говори или бавно? Защо? Дотук само наблюдаваш човека и се опитваш да разбереш защо изглежда "така" и се държи "така". Ако успееш да прозреш дори нещо малко, това ще е голям успех! Защо ли? Защото изобщо си се заел да наблюдаваш другия човек. Осъзнаваш ли? Правиш нещо, от което оцеляването и размножаването ти не зависят пряко или косвено! Нещо като да разглеждаш картини в галерията.
Спокойно. Не губиш ресурси в момента. Можеш да продължиш с тази дейност. Ето го следващият етап. Ресурсите, които ще отнеме, са време (10-15 минути, може повече, може по-малко) и малко от вниманието ти. Ежедневно правиш много по-безсмислени неща с много по-голям разход на време и внимание, така че не се страхувай да отделиш това малко количество от тях за целта, която обсъждаме.
Този етап е опознаване на човека. Не, не къде работи, колко деца има и т.н. Опознаване на характера му, на начина му на мислене. Помисли, колко пъти си казвал на някой, че е идиот (или си си го помислял или си му го писал в някой форум), след като не е приел твоето мнение за единственото правилно, и дори не си е направил труда да разбере гледната ти точка? Нима това е ефективен начин за обмяна на идеи?
Пробвай нещо ново - открий различното мислене на другия човек и опитай да разбереш защо мисли така. Не, не с цел да го уязвиш ("Ти мислиш така, защото като малък си нямал баща") или обидиш ("Мислиш така, защото си ограничен"). Причините за една конкретна идея в нечия глава са милиони (не по една причина за всяка идея, а по милион причини за една идея). Така че да откриеш конкретната причина за нечия мисъл е невъзможно - просто няма такава. Можеш да откриеш една малка част от комплексната причина някой да мисли по определен начин. Например, той е бил бит като дете, но също така е гледал онези два филма, които са му направили впечатление, освен това майка му веднъж го е запознала с един човек, който..., а в училище едно дете е направило проект, който му е дал идеи, а междувременно най-добрият му приятел е преживял еди-какво си, но също така политическата картина по онова време е била такава, вследствие на което...
Разбираш ли? Всичко в живота на един човек е част от множество причини за неговите начин на мислене, характер, идеи, желания. Така че ето една интересна задачка. Открий какви са начинът на мислене, характерът, идеите и желанията му. Изслушай човека, опитай да разбереш. Ако не можеш, попитай го, нека той ти разкаже.

Все още ли си отпуснат така, както докато го наблюдаваше? Сега и да те моля, няма да можеш да се отпуснеш. Има нещо в общуването с другите, което кара всеки да внимава и да очаква нападение, да стои нащрек. Свързано е с хищническият инстинкт, както и този за оцеляване, но сега темата е друга. Ето какво можеш да направиш. Отвори се към другия човек. Не се страхувай, че ще ти се случи нещо неприятно. Досега си успял да прецениш дали трябва да очакваш нападение. Затова се успокой и се отвори към мислите и идеите на другия човек. Усети го. Опитай да го усетиш като част от себе си, сякаш сте едно цяло.
Сега си представи, че обиждаш и нагрубяваш този човек. Само си го представи, не го прави. Веднага след това си представи (или си спомни), че теб те нагрубява и обижда някой. Усети болката, която изпитваш от нечии думи и действия. Можеш ли да си представиш как човекът, когото ти нагрубяваш, изпитва същата болка отвътре? Имаше една поговорка, че на чужд гръб и 100 тояги са малко. Сещаш ли се защо? Сигурно се досещаш, не се съмнявам в интелигентността ти. Но нека и аз пробвам... Защото ти не усещаш болката от 100-те тояги. Ти само можеш да опиташ да си представиш какво ли му е на другия човек. Но не усещаш болката. Някакси... смяташ, че другият я усеща по-слабо (да не кажем "въобще не я усеща"). А истината е, че другият я усеща толкова силно, колкото ти би я усетил.

Ако всеки път, когато ти нагрубяваше, обиждаше или удряше някого, самият ти усещаше физически (и психически) същата болка, която той изпитва, би ли обидил някога друг човек? Би ли се държал дори съвсем леко неприятно с някого, като знаеш, че ще изпиташ точно това, което изпитва и той?
Между другото, не е ли страхотно средство за превърпитание на хората - всеки път, когато някой нарани друг, и двамата да усещат едно и също?

Не се страхувай, че може да "прихванеш", ако се отпуснеш и отвориш към другия човек. Твоето мислене няма да се повлияе от това, че си разбрал неговия начин на мислене. Но знаеш ли какво ще се повлияе от времето, вниманието и търпението, които отделяш за този малък експеримент? Отношението ти към другия човек.
Ти вече го разбираш! Ти знаеш защо той не мисли като теб. Ти знаеш как да подходиш към него, за да вземе под внимание твоя идея. Ти знаеш какво му причиняваш с думите и постъпките си. Ти го познаваш. В следващия момент, въпреки че сега ти звучи нелогично, той няма да ти е безразличен, както в началото. На теб поне мъничко ще ти пука за него, без той да ти е бил изгоден по никакъв начин. Видя ли? Успяваш! Успяваш да постигнеш нещо, което почти никой от 7 милиарда души не е успял и може би никога няма да успее да направи.

Да се върнем на това, което те интересува. "Каква е личната ми полза, че съм си направил труда да разбера друг човек?". Личната полза... Друг човек ти се е доверил. Ще ти се довери и следващия път. Друг човек е видял човешкото в теб и те е приел за приятел. Друг човек ще е до теб, когато имаш нужда. Друг човек ти е дал оръжие да го унищожиш. Дали ще го използваш, зависи от теб. Но... нима след като се опитваш да го разбереш и почти усещаш болката му, би го направил?
Знаеш ли, истинската лична полза, която сега може би няма да оцениш, е личностното ти израстване. Ти вече не си просто поредния представител на Homo Sapiens, който не се интересува от нищо и никой застанало по-далече от носа му или несвързано с оцеляването и размножаването му. Постигнеш ли осъзнаването на чувствата и мислите на другия човек и усещането им, ти ще си правилният човек, който може да взима решения за другите хора. Сега това се прави от обикновени хора, като всички останали - на тях не им пука за другите. Интересува ги единствено личната облага. Няма значение какво се случва с другите сега, няма значение какво ще се случи със света след тях... след смъртта им.

А ако бяха като теб? Ако тези, които взимат решенията за човечеството (дори само за една държава) бяха направили това упражнение? Вероятно с теб, хората, които искрено се опитват да разберат "другия човек", станаха с един повече. Днес ти приемаш и разбираш другия човек, утре може така да се случи, че от теб да зависи дали да се взривят няколко държави, съставени от "други хора", с цел да получиш лични облаги за себе си и може би за още няколко хиляди души.
А може нашето утре да зависи от някой, който днес ти ще научиш да мисли за другия човек и да се опитва да го разбира.



Гласувай:
14
0



1. armorica - Благодаря Ви, че отделихте време
04.07.2011 15:18
да напишете този постинг!
цитирай
2. zaw12929 - така е първите седем години са важни
07.07.2011 04:40
така е първите седем години са важни
цитирай
3. dimitarf - вив ля революсион, вив ля резистонс !!!
11.08.2011 03:32
лав уил конкъ да уърлд инто вайълънт пийс :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reason
Категория: Технологии
Прочетен: 393909
Постинги: 39
Коментари: 336
Гласове: 8775
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31